петък, 27 май
Дани 0’Браян изпусна намачкан лист хартия в коридора на първия етаж, докато момчетата си тръгнаха от „Винсент де Пол“ за деня.
- Вдигни го - каза Алекс. - Чу какво каза отец Малруни.
- Ти го вдигни - отвърна Дани. - Аз си плащам, за да уча тук. - Тъкмо щеше да продължи по коридора, когато Крие Флин се изпречи на пътя му.
- Чу го - обърна се Крие към Дани. - Вдигни го. И после се извини.
- Няма проблем - въздъхна Алекс и се наведе да вдигне смачкания лист. - Трябваше да направя това от самото начало. - Побесняваше при мисълта, че Крие се опитва да реши неговите собствени проблеми.
- Съжалявам - извини се Дани. - Наистина, Моралес. Луната е виновна. Направо ме побърква.
-Не го мисли - отговори Алекс.
Хвърли хартийката в най-близката кофа за боклук и излезе. Не можеше да си хаби времето с хора като Дани 0’Браян.
Но случилото се продължаваше да го притеснява, докато вървеше към „Сейнт Маргарет“, и не му излизашe от главата дори когато вече чакаше пред кабинета на отец Франко. Той и Дани се държаха приятелски един с друг. Бяха заедно в клуба по дебати. Алекс дори беше ходил в дома на Дани, когато заедно работеха по един проект по история.
Наистина луната беше виновна. Тя действително побъркваше всички.
След близо час чакане, най-после беше поканен да влезе при отец Франко. Свещеникът изглеждаше изтощен, доста по-зле от миналата седмица.
- Чудех се дали не сте чули нещо ново за Пуерто Рико - каза Алекс.
- Нищо особено - отговори отец Франко. - Ситуацията е много, много тежка. Никой не знае нищо за рибарското градче, в което е бил баща ти, но малкото, което успях да науча, е, че всички селца и малки градове по северното крайбрежие са били унищожени. Съжалявам. Знам, че ти трябва по-конкретна информация, но само с това разполагам. Ще продължавам да разпитвам. Епархията вече свикна с въпросите ми.
- Благодаря ви, отче - отвърна Алекс. - Мога ли да ви попитам последно нещо, ако не възразявате.
- Разбира се. Как мога да ти помогна?
Алекс не искаше да зададе въпроса и не искаше да чуе отговора. '
- Относно откритите тела - започна той. - Смятате ли, че вече са намерили всички тела? Например в „Янки Стейдиъм“. Това ли са всички открити женски тела?
Отец Франко поклати глава.
- Много от телата все още не може да бъдат достигнати - обясни той. - И доколкото разбирам, клетите жени в „Янки Стейдиъм“ прекарват там само по няколко дни, преди да бъдат заменени с други тела.
- Тоест дори човек да разгледа телата там и да не открие своята роднина, това пак не е гаранция, че тя е жива? - попита Алекс.
- Боя се, че да.
- А тези, които никой не разпознае? Погребват ли ги все пак?
На отец Франко сякаш му стана неудобно.
- Принудени са да ги кремират - обясни той.
- Не мислех, че Църквата одобрява кремацията.
- Обстоятелствата са извънредни - допълни отец Франко. - Убеден съм, че Бог ще разбере и ще прости.
Алекс кимна, опитвайки се да не си представя как захвърлят майка му сред купчина други тела в крематориума.
- Благодаря ви, отче - каза той и се изправи.
- Ще се моля за теб - отвърна отец Франко. - За теб и цялото ти семейство!
За колко ли души се молеше той? Имаше ли въобще време да се помоли за себе си?
събота, 20 май
- Тук е същинска кочина! - заяви ядосано Алекс, докато оглеждаше стаята. - Не знаете ли как да поддържате ред? И защо цял следобед киснете пред телевизора? Нямате ли домашни?
Джули и Бри седяха на дивана в хола и гледаха повторение на сериала „Обичам Люси“. Джули се прозя.
- Съжалявам... - започна Бри, но Джули я перна по ръката.
Алекс отиде при телевизора и го изключи. Джули пак го включи с дистанционното.
Алекс пристъпи към нея и измъкна дистанционното от ръката й.
- Ставай! - изкрещя той. - Веднага! И започвай да разтребваш!
- Няма да помръдна, докато не ни кажеш къде са мами и папи - отвърна Джули. - С Бри настояваме за отговори. Нали, Бри? - Звучеше повече като заплаха, отколкото като въпрос.
Бри изглеждаше отчаяна, но кимна с глава.
- Това да не е някаква стачка? - попита Алекс. - Да не сте шофьори на тирове? Е, планът ви няма да успее. Спрете телевизора и мрънкането.
- Кой умря и те направи шеф? - озъби се Джули.
Без въобще да се замисли, Алекс я зашлеви през лицето. Джули изписка от болка, после избяга от стаята, а Бри хукна след нея. Прибраха се в спалнята си и Джули затръшна вратата.
- Глупак - прошепна Алекс.
Ненавиждаше, когато папи ги беше удрял, и се беше заклел никога да не постъпва така със собствените си деца. А сега, когато сестрите му се нуждаеха от него, се държеше като отвратителен грубиян.