- Не разбирам - възкликна Алекс. Това, че Крие напускаше по средата на седмицата, караше нещата да изглеждат по-зловещо. - Ами последните изпити?
- Вече ги изкарах - обясни Крие. - Трябваше да организирам някои неща, но вече официално съм в дванайсети клас. - Той се засмя. - Поздравления. Вече си председател на единайсетокласниците. Това ще стои добре в резюмето ти при кандидатстване, ако след една година все още съществуват колежи.
- Това ли искаше да ми кажеш? - попита Алекс. -Защо е цялата тази потайност? Хората и бездруго ще забележат, че те няма.
- Надявам се. Иначе излиза, че съм пропилял напразно всичките години, прекарани тук.
Алекс огледа Крие. Съученикът му притежаваше естествената арогантност на хората, които постигат всичко с лекота. Двамата носеха еднакви униформи, но дрехите на Крие му стояха по-добре, по-естествено. Алекс познаваше Крие от пет години и през цялото това време непрестанно се беше съревновавал с него.
Дори когато беше успявал да го надмине в нещо, пак не му се беше струвало достатъчно. Винаги идваше следваща битка, следваща ситуация, в която трябва ди докаже, че е не по-малко умен, не по-малко компетентен, с не по-малки шансове за успех в живота. Карлос никога не беше представлявал толкова могъщ противник.
-Желая ти всичко добро - каза Алекс. - Ще ни липсваш тук.
- Благодаря - отвърна Крие. - Всъщност и ти ще ми липсваш. Ти изкарваше най-доброто у мен. Но не затова те повиках. Не обичам драматичните сбогувания. Пазех напускането си в тайна точно за да ги избегна.
- А защо ме повика? - попита Алекс.
Крие изглеждаше притеснен, сякаш му беше неловко. Алекс не можеше да си спомни дали някога го е виждал такъв.
- Знам, че не е моя работа какво става със семейството ти - започна Крие. - Но подочух някои неща. Баща ти не е в Ню Йорк, нали?
Алекс поклати глава.
- И аз така си помислих - продължи Крие. - Спомням си, че преди да настъпи целият хаос, ти беше споменал, че той отива на погребение в Пуерто Рико. Чували ли сте се с него? Добре ли е?
- Така мислим - отвърна Алекс. - Няма как да сме сигурни.
- Наистина. Няма как човек да е сигурен в каквото и да било в подобни времена. Баща ми казва, че положението ще се влоши. Дочува разни неща. Доста е близък с кмета, та научава разни работи от него. И тъй като е застраховател, знае доста. Нека кажем, че осъзнава ставащото по-добре от отец Малруни и затова изпраща майка ми, сестра ми и мен далеч от тук.
- Как ще стигнете до Северна Каролина? - попита Алекс. - Подновени ли са полетите?
- Не, тръгваме с кола.
- Ще успеете ли? - изненада се Алекс. - По радиото казват, че има недостиг на гориво.
- Винаги ще се намери гориво, ако имаш пари - отвърна Крие, - Гориво, храна, жилище. Пари и връзки. - За момент на Алекс му се стори, че Крие изглежда засрамен. - Баща ми казва, че и това няма да продължи дълго. Казва, че скоро ще минем на разменна търговия. Но за момента парите в брой ще свършат работа. Това е едно от нещата, за които исках да поговорим. Как сте с парите? Имате ли достатъчно? Майка ти работи ли?
Алекс си представи как Крие изважда портфейла си и му подава двайсетачка. При тази мисъл направо му прилоша.
- Добре сме. Най-вероятно сме по-добре от доста от момчетата тук.
- Хубаво - каза Крие. - Радвам се да го чуя. Виж, искам да ти дам визитката на баща ми. Той знае за теб. Пет години си блъскаме главите, определено е чувал за теб. Честно казано, писнало ми е да ми натяква колко е велик Алекс Моралес и как трябва да се опитам да бъда като него. Баща ми те държи под око от известно време. Затова ми каза да ти предам, че ако ти или някой от семейството ти се нуждаете от нещо, от нещо голямо, трябва да го уведомите. Не го притеснявай за нещо дребно. Но ако е наистина сериозно, а ти знаеш какво е сериозно, отиди в офиса му и виж дали ще успее да ти помогне. Но не казвай на никой друг. Татко е много натоварен тези дни и ми каза, че предложението му важи единствено за теб. Защото баща ти го няма. И защото му се иска да приличах повече на теб.
- Благодаря ти - отвърна Алекс и взе визитката от Крие. - Убеден съм, че няма да се наложи да го притеснявам. Справяме се доста добре.
- Хубаво. А, и още нещо. Надявам се няма да го приемеш лично. - Крие се усмихна. - Е, сигурно точнo така ще го приемеш, но все пак ще ти го кажа. Забелязал съм, че си от тези хора, които всички харесват и уважават, но все пак нямаш близки приятели. Може би си близък с момчетата от твоя квартал, не знам. Но както и да е, казах на Кевин да те наглежда.
-Кевин Дейли? - изненада се Алекс. Кевин беше дребен и циничен и Алекс винаги беше смятал, че Крие го държи край себе си за забавление. Не можеше ли си представи по-безполезен другар.