-Кевин знае разни неща - отговори Крие. - Това му е дарбата. Не разбирам как го прави, но винаги знае какво точно се случва преди който и да било друг. Нe говоря само за училище. Знае за всичко из целия град. Сега е твой. Няма да ми върши работа в Северна Каролина.
- Благодаря, предполагам - отвърна Алекс. - И благодаря, че си казал на баща ти за мен. За семейството ми.
- Надявам се татко да успее да ти помогне - каза Крие. - Но си мисля, че Кевин ще ти бъде по-полезен. -Изглеждаше смущаващо сериозен. - Е, сбогом, Алекс. Желая ти всичко най-добро. Надявам се баща ти да се върне скоро. Ще те споменавам в молитвите си.
- И аз в моите - измънка Алекс.
Огледа за последно Крие - момчето, което имаше всичко. Прибра визитката в джоба си и излезе от стаята. Вече беше председател на випуска, несъмнено щяха да го изберат за председател и догодина, но това вече нямаше значение. „Вече нищо няма значение“, помисли си Алекс, докато крачеше бързо към мъжката тоалетна. Без да се интересува дали някой ще го види, той се хвърли в една кабина и заплака неконтролируемо.
2 Света Богородица, Майката (исп.). - Б. пр.
5 .
четвъртък, 2 юни
Телефонът звънна точно когато Алекс тръгваше за училище. С препускащо от вълнение и страх сърце, той прелетя през стаята и вдигна слушалката на второто позвъняване.
- Луис? Обаждам се от апартамент 3 Ж. Мивката в банята отново тече. Трябва да сложиш нова шайба.
„Умри, стара bruja*“, помисли си Алекс и тресна телефона, без да каже и дума.
* Вещица (исп.). - Б. пр.
петък, 3 юни
- Хрумна ми нещо за мами - обяви с плаха гордост Бри, докато тя, Алекс и Джули започваха вечерята, състояща се от спагети с червен сос. - За това, защо не се обажда.
-Може би телефоните не работят там, където е тя - предположи Джули. - Лорън казва, че телефоните понякога работят, понякога не работят. Може би мами ни звъни само когато не работят.
-Коя е Лорън? - попита Алекс, като междувременно се опитваше да не загребва много спагети. Все още имаха храна, но запасите им се стопяваха, а той не беше сигурен как или кога ще могат да ги попълнят. И тримата обядваха в училище всеки ден, но с настъпването на уикенда и приближаването на края на учебната година Алекс наистина не знаеше как ще успеят да се справят.
- Тя е най-добрата ми приятелка - каза Джули и без да се притеснява от бъдещия недостиг на храна, си сложи допълнително.
- Не мисля, че е заради телефоните - продължи Бриана. - Не знам дали работят през цялото време, но смятам, че причината мама да не се обажда, е друга.
- И каква по-точно? - попита Джули. - Не е, като да не ни знае номера.
- Точно това е! - Бри не беше изглеждала толкова щастлива и ентусиазирана от седмици. - Може би мами има амнезия.
- Амнезия? - попита саркастично Джули.
Бри или не чу, или не обърна внимание на скептицизма й.
- Може би си е ударила главата през онази нощ. Или може би е изпаднала в шок при вида на всички онези ужасии. Не знам. Но хората получават амнезия. В сериалите се случва непрекъснато. Така че мами е добре, не е ранена, но просто не може да си спомни нито коя е, нито къде живее. Не можеш да позвъниш у дома, когато имаш амнезия, и точно затова нямаме вести от нея. Но един ден паметта й ще се върне. Може би някой ще я хипнотизира или пък тя ще си удари главата отново, или пък някой неин колега от болницата ще я разпознае на улицата и ние ще разберем къде е била толкова дълго. Възможно е да стане така, нали, Алекс?
Алекс се взря в Бри. Нямаше сила да спори.
- Би било цяло чудо - промълви той.
- Случват се чудеса! - отговори Бри. - За това се моля. Моля се на La madre и на свети Юда Тадей мами да има амнезия, да си възвърне паметта и да си дойде вкъщи.
- Аз се моля на Жана д’Арк - каза Джули. - Няма ли повече спагети? Още съм гладна.
- Стига толкова за тази вечер - заяви твърдо Алекс. - Изяде повече от достатъчно.
- В чинията ми все още останаха малко - отбеляза Бри. - Изяж ги, Джули.
- Не - забрани Алекс. - Изяж си порцията, Бри. Та, Джули, защо се молиш на Жана д’Арк?
- И тя е светица - промърмори Джули. - Щом Бри не е гладна, защо да не изям нейната порция?
Защото не взе достатъчно храна от магазинчето! - искаше да изкрещи Алекс. - Защото не е редно Бри да умира от глад, за да се чувстваш ти напълно сита.