- Защото ти вече си сложи допълнително - подчерта вместо това Алекс. - Не ми беше хрумвало, че може да е амнезия, Бри. Може би много хора блуждаят из улиците на града, шокирани от всичко, което се случва. Като войниците, получили снаряден шок през Първата световна война. Свети Юда Тадей сигурно е доста зает в момента и едва ли успява да отговори на всички, които се обръщат към него, така че чудото може да отнеме известно време. Но важното е да останем силни и да не губим надежда.
- Свети Юда Тадей е твърде зает, за да чуе всички молитви - измърмори Джули. - В случая Жана д’Арк е доста по-подходяща.
- Но Свети Юда Тадей е покровител на изгубените каузи — отвърна Бри. - А мами е изгубена, така че той сигурно проявява интерес към нея. И към всички хора като нея. Хората с амнезия и снаряден шок.
- Жана д’Арк е покровителка на войниците - не се предаваше Джули. - Писах доклад за нея миналата година. Убедена съм, че на нея трябва да се молиш, ако имаш снаряден шок.
-Но мами няма такъв шок, тя има амнезия.
Алекс смяташе този прочувствен разговор за светците за изключително глупав. Жегна го вина, щом го осъзна.
- Джули, почисти масата - нареди той. - А после с Бри измийте чиниите. Аз отивам в стаята си.
- Какво ще правиш? - попита Джули.
- Ще се моля - отвърна Алекс и с бърза крачка излезе от трапезарията.
Не искаше да признае на сестрите си, че ще се моли за сила, за да изтърпи тях двете, и прошка за това, че не желае да го прави.
събота, 4 юни
Токът пак беше спрял, но дори в приземния апартамент навлизаше достатъчно следобедна светлина, за да не са необходими свещи или фенерчета. Бри и Джули се бяха настанали на дивана и разглеждаха списание, а Алекс седеше на креслото и слушаше новините по радиото. Долен Манхатън, чак до Хюстън Стрийт, беше евакуиран заради непрекъснатите наводнения. При протести за храна в Токио бяха загинали поне осем души, носеха се слухове и за революция в Русия.
- Наистина ли го харесваш? - обърна се Бри към Джули. - Наистина ли мислиш, че е сладък?
Джули кимна.
- Смятах, че и ти го харесваш. Помня, че доста ти се понрави, когато го видяхме по телевизията.
- Не чак толкова - отвърна Бри. - Пък и тогава бях доста по-малка.
- Какво? - надигна глас Джули. - Да не искаш да кажеш, че съм бебе? Че само бебета го харесват?
- Бихте ли престанали? - обади се Алекс. - Опитвам се да слушам радиото.
- Не, не бих! - изкрещя Джули. - Изобщо не бих престанала! Защо трябва непрекъснато да слушаш тъпото радио? Мразя го.
Тя изхвърча от стаята.
- Какво? - попита Алекс, когато Бри го изгледа.
- Нищо - въздъхна тя. - Просто Джули се разстройва, когато чуе какво става по света. На мен не ми влияе особено, тъй като знам, че един ден Бог ще върне мами и папи при нас. Но Джули го понася по-трудно. Уплашена е, макар да се опитва да го прикрие. Напоследък сънува ужасни кошмари.
Според Алекс Джули беше по-разстроена от това, че Бри не харесва някакъв актьор, отколкото от протестите за храна и революциите.
- Важно е да знаем какво става по света - обясни той.
- Защо?
Алекс не беше сигурен как да го обясни. Когато всичко започна, му беше просто любопитно да разбере какво се случва. Но напоследък усещаше отчаяна нужда да знае всичко, а радиото беше единственият източник на информация. Таблото за съобщения в „Сейнт Маргарет“ засягаше единствено ставащото в Ню Йорк. Но извън пределите на техния град имаше цял един свят - свят, който Алекс някога беше мечтал да опознае.
Дори и да успееше да обясни това чувство на Бри, тя би казала, че е по-важно да се погрижат за Джули. И най-вероятно би била права.
- Добре - каза той. - Ще слушам радиото само нощем в стаята си.
- И тогава го чуваме - отвърна Бри. - Знам, че не го пускаш много силно, но звукът минава през стената.
- Чудесно — промърмори Алекс.
- Май имаме слушалки. Мога да ги потърся, ако искаш? - предложи Бри.
Алекс кимна.
- Направи го. А аз ще опитам да поговоря с Джули.
Бри запретърсва кухненските шкафове, а Алекс се запъти към спалнята на момичетата.
Джули седеше с кръстосани крака на двуетажното легло.
- Пак ли ще ме удариш? — попита тя.
- Не. Разбира се, че не - отговори Алекс, като едва се сдържаше да не го направи. - Не знаех, че радиото ти е толкова неприятно. Не си ми казвала.
- Защото не ти пука. На никого не му пука какво искам, освен на Карлос, а той не е тук.
- На Бри й пука. Тя ми разказа, че имаш кошмари.
- А ти нямаш ли? - озадачи се Джули. - Нямат ли всички хора кошмари?
Алекс избухна в смях.