Намери дневника на Бри и го сложи в сака. Огледа се из стаята в търсене на вещ, която сестра му би искала да вземе със себе си. Повечето от картинките, с които Бри беше облепила стените, представляваха снимки на привлекателни актьори, които едва ли щяха да са подходящи за стаята ѝ в манастира, независимо колко са толерантни монахините. Картичката със „Звездна нощ“ на Ван Гог, която Бри обичаше, тъй като ѝ напомняше на нощното небе сред природата, би трябвало да е приемлива, затова Алекс я отлепи от стената и я мушна в чантата.
Какво друго? Може би снимка на семейството, реши той, но нея щеше да я вземе от спалнята на мами и папи. Пуловер. Откри един в гардероба и го метна в сака. Яке? Палто? Ако Бри останеше в манастира след края на лятото, щеше да се нуждае от палто. Алекс усети как гърлото му се свива при мисълта, че Бри може никога да не напусне монахините, че той я отпраща от дома завинаги. Каза си, че ако случаят е такъв, то Бри ще бъде жива, здрава и в безопасност - нещо, което Алекс не можеше да гарантира в Ню Йорк. Най-добре за нея беше да замине. А той винаги щеше да знае къде да я потърси. Тя нямаше да изчезне като мами или папи. Просто нямаше да е вкъщи, подобно на Карлос, а в случай на нужда Алекс би могъл винаги да се свърже с нея чрез църквата. Щеше да живее във ферма, заобиколена от други момичета, под надзора на монахини. Това беше най-доброто, което можеше да ѝ се случи.
Нави дъждобрана на Бри и го прибра в сака. Нямаше място за зимното ѝ палто. Алекс знаеше, че трябва да го вземе в ръка, но не можеше да се насили да го направи. Ако Бри останеше там за зимата, той щеше да намери начин да ѝ занесе палтото. Освен това сестрите в манастира най-вероятно бяха подготвили палта за момичетата.
Броеницата на Бри! Сестрите щяха да имат резервни, но Бри би държала да вземе своята. Алекс я забеляза върху бюрото, бутна я в сака, после отиде спалнята на родителите си и взе семейния портрет, който мами държеше в рамка до леглото си. Чичо Джими ги беше снимал на Коледа, точно преди Карлoc да отиде в армията. Алекс внимателно разгледа фотографията, преди да я прибере. И шестимата изглеждаха толкова млади. Нима наистина не бяха изминали и шест месеца?
Сигурно имаше и други неща, от които щеше да се нуждае Бри, но Алекс не се сещаше за нищо. Пък и трябваше да заведе сестра си до „Сейнт Бенедикт“, преди да е тръгнал автобусът, а пътят от нейното училище до там беше дълъг. Върна се в стаята на момичетата, за да я огледа за последно. Прецени, че е сложил достатъчно неща. Колкото - толкова. Отиде в своята спалня и измъкна скритите под матрака документи.
Извървя пеша пътя до „Холи Ейнджълс“, а когато пристигна, влезе право в кабинета на администрацията. Не знаеше какво да очаква, но обстановката там изглеждаше относително обичайна, по-оживена, отколкото във „Винсент де Пол“.
- Казвам се Алекс Моралес - съобщи той на жената, седяща зад едно от бюрата. - Братът на Бриана Моралес. Дойдох да я заведа до „Сейнт Бенедикт“ за автобуса.
Жената го изгледа безизразно.
- Кой клас е тя?
- Девети - отговори Алекс.
- Стая 144. Ако не е там, опитайте в стая 142.
Алекс й благодари, продължи надолу по коридора и откри стая 144. През стъклото видя как Бри седи на един чин и настойчиво записва нещо в тетрадката си.
Алекс влезе в класната стая и се приближи към учителката.
- Аз съм брат на Бриана Моралес. Дойдох да я взема.
Всички момичета вдигнаха глави. Бри видимо с учуди, когато го разпозна.
Учителката въобще не изглеждаше изненадана. Съдейки по броя на празните чинове, Алекс прецени, че Бри не е единствената ученичка, прибрана неочаквано от семейството си.
- Бриана ще се върне ли? - попита учителката.
- Не - прошепна Алекс.
- Ще ни липсва - въздъхна учителката. - Ами добре. Бриана, събери си нещата и тръгвай с брат си.
Алекс й благодари и пристъпи към Бри.
- Хайде - подкани я тихо той. - Трябва да тръгваме.
- Да не би да е мами? - попита Бри. - Или папи? Върнаха ли се?
- Не. Хайде, Бри. Не се притеснявай за учебниците.
- Не разбирам.
- Ще ти обясня по-късно - каза Алекс. - Просто ме последвай.
Бри го послуша. Излязоха от класната стая, а после и от училището.
- Трябва да повървим малко - обясни Алекс. - Чак до ъгъла на Медисън Авеню и Сто и дванайсета улица. Ще минем през парка. Удобни ли са ти обувките? Може да си обуеш гуменките, ако искаш.
- Няма проблем - отвърна Бри. - Но какво става? Къде отиваме? Къде е Джули?
- Още е на училище - отговори той. После замълча за момент. - Бри, случи се нещо чудесно благодарение на отец Франко. Има един манастир в горната част на щата, в който приемат ученички. Джули е прекалено малка, но ти си на точната възраст, така че можеш да отидеш.