Опашката се понесе напред към девет и половина. Към десет и петнайсет Алекс влезе в сградата на училището, а двайсет минути по-късно излезе с голяма найлонова торба в ръка. „Бързо и лесно“, помисли си той, докато проверяваше съдържанието на плика. Кутия мляко на прах. Две бутилки вода. Консерва спанак, както и консерва бобени зърна. Буркан цвекло и консерва с плодова салата. Общо взето, същото, което получаваше за обяд. Достатъчно, за да изкарат уикенда и за леки вечери за Джули през седмицата. Тя ставаше все по-изобретателна в разпределянето на храната, така че можеше да успее да му задели някоя и друга порция.
Движеше се с ускорена крачка, за да се измъкне от тълпата чакащи хора, и пристигна вкъщи благополучно. Показа на Джули какво беше взел, после я изпрати до Сентръл Парк. На път за „Винсент де Пол“ събра нужните подписи.
- Виждаш ли - кимна одобрително отец Малруни, докато Алекс му подаваше листа. - Знаех, че можеш да се справиш.
На Алекс му се стори, че отец Малруни наистина се усмихва, но не можеше да бъде сигурен. Реши да рискува и се усмихна в отговор.
Кевин го чакаше в столовата.
- Къде беше тази сутрин? - попита той.
- На опашката за храна - отговори Алекс.
- О, да, чух за това. По една торба на човек, нали?
- Точно така - отвърна Алекс и вкуси обяда, състоящ се от ориз и боб.
- Що не дойда с теб другата седмица? - предложи Кевин. - Можеш да вземеш моята торба. Семейството ми няма нужда от нея.
- Сигурен ли си? - попита Алекс. - Трябва да тръгнем в шест и да пристигнем възможно най-рано, след това да чакаме близо четири часа на опашка. И може да е опасно. Бунтове. Престрелки. Няма да е забавно.
- Забавните неща са надценени - отвърна Кевин. -Не си ли забелязал?
Алекс се усмихна.
- Дори не си спомням кога за последен път се забавлявах. Но бихме били много благодарни за допълнителната торба другата седмица.
- Благодарността също е надценена - отбеляза Кевин. - Помниш ли препечените филийки с кашкавал?
Алекс кимна.
- Те не бяха надценени - въздъхна Кевин. - Те и еротичните списания. Само това имаше стойност. Но аз поне още си пазя еротичните списания.
- Ти си истински щастливец.
- Аз съм това, което съм - каза Кевин. — Все същият съм си, само дето имам много повече свободно време.
- Благодаря ти - отвърна Алекс.
И благодари на Бог, както и на Крие Флин за този особен дар, който представляваше приятелството на Кевин Дейли.
събота, 9 юли
- Джин! - обяви Алекс и показа на Джули картите си. - Дължиш ми 3870,12 долара!
- Скучно ми е - отвърна тя. - Какво става по света?
- Не знам - призна Алекс. - Има ли значение?
- Можеш да послушаш радиото - напомни му тя. -Не го чувам, когато използваш слушалките.
Алекс не беше включвал радиото от евакуацията на Куинс насам. Вече не му пукаше какво казваха астрономите, какво казваше президентът, какво казваше който и да било. Единственото, което го интересуваше, беше дали храната щеше да им стигне за още една седмица.
- Вече не го слушам. Батериите може да ни потрябват за нещо по-важно.
- Какво например? - попита Джули.
Алекс нямаше отговор.
- Искаш ли да поиграем шах? - предложи той. -Научих Бри, мога да науча и теб.
- Ама ще ме побеждаваш всеки път - отбеляза тя.
- Ще пожертвам един топ - обеща той. - Топ, офицер и няколко пешки поне докато свикнеш. Хайде. Така ще внесем малко разнообразие.
- Ще се ядосаш ли, ако те бия? - попита тя.
- Не, разбира се - отвърна той.
Знаеше, че трябва да я остави да печели от време на време, иначе сестра му щеше да спре да играе. А шахът би им помогнал да убият времето между оскъдните порции консервиран боб и консервирана царевица.
3 Проклета монахиня! (Исп.) - Б. пр.
4 Пак заповядай! (Исп.) - Б. пр.
8 .
неделя, 10 юли
Той и Джули едновременно забелязаха тялото на мъжа, свито на ъгъла на „Колумб“ и Осемдесет и осма.
- Спи ли? - попита Джули. - Дали да го събудим?
- Мисля, че е мъртъв - отговори Алекс, преди сестра му да се е приближила до лежащия човек. - Остави го така.