- На улицата ли е умрял? - озадачи се тя. - Как? Някой ще го премести ли?
- Не знам - отвърна Алекс. - Хайде, Джули. Ще закъснеем за литургията.
вторник, 12 юли
- Въздухът мирише странно - каза Джули, докато вървяха към Сентръл Парк. - И изглежда особено.
-Пpocто е облачно - отвърна Алекс. Небето беше добило особен сив нюанс. - Може би ще има гръмотевична буря. Какво правите, ако завали, докато сте в градината?
- Нe знам - призна тя. - Досега не се е случвало.
- Нe стой в близост до дървета - посъветва я Алекс, докато се опитваше да си спомни съветите за безопасност, научени на един летен лагер преди години.
-Наистина ли мислиш, че ще завали? Знам, че небето е сиво, но не изглежда облачно. Просто изглежда...-Тя търсеше правилната дума. - Изглежда мъртво. Сякаш слънцето е умряло.
-Не е възможно - отговори Алекс. - Ако слънцето беше умряло, и ние щяхме да сме умрели. Всички, за секунда.
Забеляза труп, проснат пред пункта за химическо чистене, и още един пред цветарския магазин няколко крачки по-надолу. Плъхове гризеха лицата им. Прииска му се да закрие очите на Джули, ала знаеше, че не може да я предпазва вечно.
- Мислиш ли, че ситуацията е подобна там, където е Бри? - попита Джули.
Алекс поклати глава.
- Тя е извън града - отговори той. - Там всичко е зелено и красиво. Защо питаш? И ти ли искаш да отидеш там?
- Искам да остана с теб. Не ми пука къде, стига да сме заедно.
- Е, аз никъде не съм тръгнал - каза Алекс.
- Аз също. - Тя го хвана за ръка. - Ще се справим, стига слънцето да остане живо.
петък, 15 юли
- Ами вулканите? - обади се Кевин, докато той и Алекс стояха на опашка по средата на Амстердам Авеню.
- Кои вулкани? - попита Алекс, макар да не искаше да знае отговора. Ядоса се на себе си, че е дал на Кевин възможност да го осведоми за случващото се по света.
- Навсякъде изригват вулкани. Милиони хора умират.
Това ли беше всичко? Алекс се прекръсти и безмълвно се помоли за душите на загиналите.
- Много тъжно - смънка той.
Кевин се усмихна.
- Това ми харесва в теб, Моралес. Винаги мислиш за другите.
- Какво? - смръщи се Алекс. - Да не са открили вулкан в Сентръл Парк?
- Ами все едно са - отсече Кевин. - Поне за момент спри да мислиш за рая и погледни към Горен Уест Сайд. Огледай се и ще видиш пепелищата.
- Небето ли имаш предвид? Сиво е. И какво от това?
- Ще бъде сиво до края на живота ни - поясни Кевин. - Който най-вероятно ще настъпи, преди да съм правил секс.
- Е, значи, имаме десетилетия - отвърна Алекс. -Ако се окажеш последният мъж на Земята, може и да имаш шанс.
- Като си знам късмета, последната жена на Земята ще е монахиня. Стара, дебела и благочестива.
Алекс се засмя.
- Въздухът мирише странно - призна той.
- Заради вулканите.
- Ти си луд - заяви Алекс. - Заради крематориумите е. С всички тези трупове наоколо им се налага да работят извънредно. Това замърсява въздуха.
- Чудесно. Значи, вдишваме пепел от трупове?
Алекс се почуди кое е за предпочитане - пепел от трупове или вулканична пепел. Избра тази от трупове. Така поне Бри щеше да диша чист въздух.
- Наистина ли мислиш, че е заради вулканите? -попита той, като се опита да звучи саркастично.
- Така разправят - отговори Кевин. - Сега луната е по-близо и гравитационното ѝ привличане е по-силно, затова магмата по-лесно може да излезе на повърхността. Вулканите изригват по целия свят, дори спящите, и пепелта замърсява въздушните течения навсякъде. Тук, в Азия, в Европа, може би дори в Антарктида.
- Добре - съгласи се Алекс. - Значи, е вулканична пепел. След колко време ще се махне?
- Няма да се махне.
Нещо в тона му накара Алекс да потръпне.
- Шегуваш се, нали? Искаш да кажеш, че ще трябва да търпим тази пепел в продължение на седмици. Чудесно. Всичките ми тениски ще станат сиви. Отец Малруни ще е много доволен.
- Просто ти предавам това, което ми каза баща ми - отвърна Кевин. - По целия свят изригват вулкани и пепелта закрива слънцето. В миналото се е случвало след някое голямо изригване пепелта да се задържи няколко месеца или година. Но при избухването на толкова много вулкани едновременно, най-вероятно ще минат години, преди въздухът да се изчисти. Ако въобще се изчисти.
- Без слънчева светлина в продължение на години? - попита Алекс.
- Да. Но си мисля, че ще сме измрели, преди небето да се проясни. Татко казва, че скоро ще стане невероятно студено. Тогава посевите ще замръзнат и всички ще умрем от глад. Може да отнеме известно време, но ще се случи.
- Не е възможно - настоя Алекс. - Христос не би допуснал това да се случи.