- Не - заяви остро Алекс. - Това е неприемливо. Вие сте изпратили картичката, трябвало е да съобразите, че пощите не са надеждни. Настоявам да говоря със сестра ми.
- В момента момичетата изпълняват задълженията си - отвърна жената. - Бриана най-вероятно е в конюшните. Затова изпращаме графици по пощата.
- Не ме интересува, ако ще Бриана да чисти конюшните за раждането на младенеца Иисус. Доведете я.
За своя изненада, чу как жената казва: „Намерете Бриана Моралес и я доведете. Брат ѝ е на телефона“
- Благодаря ви - каза Алекс. - Ще изчакам.
Джули се взря в него, все още стиснала картичката от Карлос.
- Ще дойде ли? - попита тя.
Алекс кимна.
Джули го прегърна.
- Дай да говоря с нея! - възкликна тя. - Моля те!
- Разбира се - отвърна Алекс. - Но едва ли ще разполагате с много време, така че карай по същество
- Искам да й разкажа за градината си!
- Кажи й, че работиш там. Не изпадай в детайли.
Чакането отне близо пет минути, но в крайна сметка си струваше.
- Ало? - дочу се глас от другата страна на линията
- Бри? Алекс е.
- Алекс? Нещо за мами ли е? Вкъщи ли си е тя? Ами папи?
- Не - отговори Алекс. - Само ние сме, аз и Джули. Отдавна не сме говорили с теб, искахме да ти честитим рождения ден и да те попитаме как си.
- Добре съм - каза тя. - Просто си помислих че Сестра Мари звучеше така, сякаш е нещо спешно а аз всеки ден се моля мами и папи да се върнат, за да мога да го сторя и аз. И явно съм се поотнесла.
- Защо? - попита Алекс. - Не си ли щастлива там? Не се ли отнасят добре с теб?
- О, не, Алекс, изключително мили са с всички. Обожавам фермата. Обожавам грижата за козите и овцете. Ядем по три пъти на ден. Дори си имам прякор. Момичетата ме наричат Четката, защото пристигнах с много четки за зъби. Но домът все пак ми липсва Постоянно тъгувам за вас. Как е Джули?
- Тук до мен е. Защо не я попиташ сама?
- Бри! - изписка Джули. - Бри, наистина ли си ти? Толкова много ми липсваш. Постоянно мисля за теб. Алекс каза да не говоря много дълго, но искам да знаеш, че работя в голяма градина в Сентръл Парк. Всички от „Холи Ейнджълс“ сме там и ми се ще и ти да си тук. Да. Сериозно? Кози? Ритат ли? А овцете? Ами закуска? Ние вече не закусваме, но Алекс взема храна всяка седмица и обядваме в училище, така че се справяме. Но понякога чувствам болка от това, че те няма. Знам, че е егоистично, и се моля на Бог да ми прости, понеже ти си щастлива там и край теб има кози и така нататък, но все пак ми се иска да беше тук. Да. Алекс ще ме убие, ако продължа да говоря. Не, всъщност доста добре се разбираме. Понякога ме оставя да го бия на шах. Добре, давам ти го.
- Добре ли си? - попита той. - Нали не си гладна? Не те преуморяват?
- Всичко е наред - отвърна Бри. - Как са другите? Как са чичо Джими и леля Лорейн? Имате ли вести от Карлос?
- Тъкмо получихме картичка от него. Отишъл е в Тексас.
- Тексас - повтори Бри. - Май това е по-близо от Калифорния. Добре ли звучи?
- Знаеш го. Звучи добре. Имате ли часове, или непрекъснато работите във фермата?
- О, не, имаме си и часове - обясни Бри. - Направо е като частни уроци, защото сме само десет момичета. Ставаме всеки ден по изгрев, за да си изпълняваме задълженията, после отиваме в черквата, след това закусваме и вършим друга работа. След като обядваме, имаме учебни часове, после продължаваме с работата до вечерната литургия и вечерята. Но след вечеря си говорим и си играем, и много се забавляваме. Понякога пеем. Не знам дали имам някакво призвание на този свят, но може и да имам. Всеки ден се моля да го открия, защото мами би се зарадвала толкова много. Когато се върне. Нямате вести от нея и папи?
- Нищо - отрони Алекс.
- Е, аз вярвам в чудеса - каза Бри. - Да говоря с теб, е чудо. Някой ден ще се случи друго чудо и мами и папи ще се приберат.
- Опитахме се да ти звъннем на рождения ти ден -каза Алекс. - Мислим за теб непрекъснато.
- И аз мисля за вас. Сестра Мари казва, че трябва да тръгвам. Време е да се погрижа за овцете.
- Добре - отговори с нежелание Алекс. - Бри, последно нещо. Какво е времето при вас?
- Малко е странно - отвърна тя. - В началото беше много горещо и слънчево, но преди около седмица стана сиво и оттогава е така. Всяка нощ се моля на свети Медард да ни съдейства и да ни върне слънцето, тъй като без него реколтата ще загине. Не знам какво ще правим, ако това се случи. Но си остава сиво.
- И тук е такова. Добре, Бри. Ще се чуем пак скоро, обещавам. Пази се. Обичаме те.
- И аз ви обичам - каза тя и затвори.
Алекс задържа слушалката за още един момент. Джули се взираше в картичката от Карлос.