- Чудя се дали е слънчево в Тексас - промълви тя. - Може да отидем там, когато Бри се върне.
9 .
понеделник, 1 август
- Пази се от онзи плъх - каза Алекс на Джули, докато се прибираха от „Холи Ейнджълс“. Труповете се множаха ежедневно и плъховете ставаха по-едри и по-смели.
Джули се отдръпна от плъха.
- Сестра Рита не знае какво ще правим, ако слънцето не се покаже скоро.
- Дано да измисли нещо. Слънцето няма да се върне скоро.
- Наистина се тревожа за зеления фасул - сподели Джули. - Обожавам го. Лорън харесва най-много доматите, защото са много, но зеленият фасул ми напомня за лятото. - Тя се засмя. - Явно сега е лято. Мислиш ли, че и в манастира е толкова студено?
- Може би - сви рамене Алекс. - Най-вероятно из целия свят става по-студено.
-Британи, тя е новата ми най-добра приятелка, твърди, че баща ѝ бил казал, че най-силните ще оцелеят, а всички други ще измрат и светът ще стане по-добър, защото всички ще бъдат силни. Лорън казва, че покорните ще наследят Земята, не силните, а Британи смята, че и бездруго никой вече не иска Земята, така че силните може да я вземат, ако щат.
-А ти какво мислиш? - попита Алекс.
Нo преди Джули да отговори, и двамата доловиха тътен под краката си - от онзи, който обикновено се чуваше в станциите на метрото. Ала в момента бяха навън, пък и метрото не беше в движение.
Продължи около половин минута. Алекс и Джули стояха на място, вцепенени. Малцината други хора, които вървяха по „Бродуей“, също изглеждаха шокирани.
- Земетресение! - извика един мъж.
- Ти си побъркан - заяви друг. - Това е Ню Йорк, не Калифорния.
- Преди живях в Калифорния - каза първият. -Знам какво е земетресение и това си беше точно земетресение. - Замисли се за момент. - Около четири и половина. Нищо сериозно.
- Наистина ли беше земетресение? - попита Джули, когато закрачиха отново.
- Не знам - отвърна Алекс. - Има ли значение?
вторник, 2 август
- Вие усетихте ли земетресението? - обърна се Тони Лорето към Алекс и Кевин по време на обяда. -Аз си бях вкъщи и статуетката на свети Антоний падна от скрина.
- Аз бях на „Бродуей“ - отговори Алекс. - И двамата със сестра ми го усетихме. Някой каза, че било земетресение, но не знаехме дали да му вярваме.
- Трусът не беше особено силен - включи се Кевин. - Цунамито беше по-страшно.
- Цунами? - попита Алекс.
Кевин поклати глава.
- Понякога си мисля, че живееш в пещера, Mopалес. Епицентърът на земетресението е бил в Атлантическия океан, така че Долен Манхатън е бил ударен oт цунами. При това силно. Все едно приливните вълни не успяха да измият града от греховете му.
- Майка ми работи в общината - каза Тони. - Казва, че до септември ще има задължителна евакуация южно от Трийсет и четвърта улица. В момента целият Долен Манхатън е наводнен и равнището на водата продължава да се повишава. Има огромни проблеми с канализацията. Из улиците плуват ковчези. И страшни здравословни проблеми.
- Заради едно цунами? - попита Алекс.
- И приливите - поясни Тони. - Но те смятат, че ще последват още цунамита. Има разлом в Атлантическия океан, близо до града, и тъй като луната променя гравитацията, земетресенията ще зачестят, което означава, че ще има още цунамита. Трийсет и четвърта улица още не е под вода, но водата се движи нагоре, носи нечистотии и ковчези и нещата стават все по-страшни.
- Дори плъховете се давят - каза Алекс.
- Едва ли - поклати глава Кевин. - Като ги знам, по-скоро ходят на уроци по плуване.
понеделник, 8 август
- Е, Моралес - подхвана Кевин, докато обядваха варени картофи и консервирани моркови в столовата. - Имаш ли планове за утре?
Алекс сви рамене.
- Нищо необичайно. Ще проверя възрастните, ще уча по теология, ще се боря за оцеляването си. Все същото.
Кевин се засмя.
- Трябва ти нещо ново и вълнуващо. Искаш ли да отидем на пазар за тела? Това е най-новото ми хоби.
Алекс веднага почувства, че това ще бъде нещо гнуснo и отвратително, и ако не незаконно, то поне неморално.
-Звучи страхотно. Кога и къде?
-Утре рано сутринта - каза Кевин. - Ще те чакам и пред блока ти в седем, за да имаме и двамата време първо да посетим старците и да дойдем навреме за училище. Знам колко мразиш да закъсняваш за часовете.
- Заради отец Малруни - изтъкна Алекс. - Той разказва за свети Августин така интригуващо...
- Де да можеше и себе си да направи интригуващ -отвърна Кевин. - Хах, за вълка говорим...
Отец Малруни се приближи към двете момчета и им даде знак да останат седнали.