- Току-що разгледах списъка ти, господин Моралес - каза той. - Забелязах само седем подписа.
- Да, отче. Само седем души отвориха, когато почуках на вратите им.
Отец Малруни кимна.
- Очаквано. Просто исках да проверя. С течение на времето все повече от възрастните и болните ще напускат този свят. И разбира се, някои от тях ще заминат със семействата си. Ти смяташ ли да напуснеш Ню Йорк, господин Моралес?
- Не, отче.
- Ами добре тогава - кимна отец Малруни. - Ще се видим по-късно в часа по латински.
- Да, отче.
Тъй като светските учители си бяха заминали, а от свещениците бяха останали само трима, учебната програма в академия „Сейнт Винсент де Пол“ се състоеше главно от теология, латински и църковна история. Алекс нямаше против. Имаше нещо успокояващо в тези предмети, някаква връзка с миналото, която му действаше утешително, тъй като настоящето и бъдещето бяха прекалено зловещи.
- Пазар за тела? - каза той на Кевин. - Звучи забавно.
- Ще ти хареса - увери го Кевин. - Носи си маска за лице и чувал за боклук. Аз ще осигуря гумените ръкавици. А когато си казваш молитвите тази нощ, поискай свежа реколта трупове.
Алекс си пое дълбоко дъх.
- Дадено - заяви той.
Успокояваше се с мисълта, че поне Кевин смяташе това, което щяха да направят утре, за полезно.
вторник, 9 август
- Добре - обяви доволно Кевин в седем на другата сутрин. - Имаш маска и торба. Готов си. Ето ги и гумените ръкавици.
- Нося малко ментолов гел - каза Алекс и протегна кутията към Кевин. - Намажи мъничко от него под носа си. Ще облекчи миризмата.
- Добра идея. - Кевин размаза гела. - Добре тогава. Петдесет на петдесет, нали? Щом сме заедно, разделяме плячката. Ще ти покажа къде можеш да я размениш за храна или нещо друго.
- Звучи честно - отвърна Алекс.
- Хайде тогава. Да тръгваме. Искаш ли да минем по Осемдесет и осма?
- Не - поклати глава Алекс. - Нека е Осемдесет и девета.
Кевин се засмя.
- Направо си е табу, нали? Да пазаруваш тела на улицата, на която живееш. И аз така го усещам, макар да не разбирам защо. Отец Малруни сигурно би могъл да го обясни.
Момчетата закрачиха по Уест Енд Авеню към Осемдесет и девета. Макар да имаше няколко тела по Уест Енд Авеню, Кевин ги подмина.
-Тук няма нищо ценно - обясни Кевин. - Ще се научиш да различаващ къде е плячката. Отблясъкът на часовниците е доста полезен. Часовници винаги се търсят, обувки - още повече. Както и всичко, което стои в портфейл - пари, лични документи и т.н. Пазарът за палта също се разраства. Колкото по-студено става, толкова повече се увеличава търсенето.
-И можем да разменим тези неща за храна? - понита Алекс. Храната в петъчните чанти ставаше все по-оскъдна и макар Алекс да пропускаше вечерите в повечето дни и да постеше в съботите, пак не оставаше почти никаква храна за Джули.
Кевин кимна.
- Виждаш ли това, което виждам и аз? - попита той и посочи към едно тяло, проснато по средата на улицата. - Имаме нещо прясно.
Дотича до трупа, а Алекс го последва.
Беше мъж, напълно облечен, но без връхна дреха.
- Обзалагам се, че са го захвърлили в последните няколко минути - отбеляза Кевин. - Почти не мирише, но това може да се дължи на твоя гел. Вземи часовника, а аз ще проверя джобовете.
Алекс помоли Бог за прошка и свали часовника от китката на мъртвеца.
- Нищо - въздъхна Кевин и сви рамене. - Различните семейства подхождат по различен начин. Някои си мислят, че е хубаво да оставят документ за самоличност. Други крият домашния си адрес. Явно тези са от вторите. А сега обувките. Хубави са. Близките му са постъпили глупаво, като не са ги задържали.
Алекс изхлузи лявата обувка, докато Кевин се погрижи за дясната.
- За теб са - каза Кевин. - Слагай ги в торбата. Това там друго тяло ли е?
- Да, така мисля - отвърна Алекс. - Жена.
- Мъжете са за предпочитане. Техните обувки търсят повече. Но нека все пак хвърлим по едно око.
Пресякоха улицата и се приближиха към проспа труп. Миризмата се разнасяше из цялата улица.
- О, доста е ароматна - отбеляза Кевин. - И безполезна. Забележи - вече е без обувки.
- От колко ли време е тук? - попита Алекс и усети в гласа си горчива злоба. Повечето от плътта на жената беше изгризана и момчето виждаше стърчащите от дрехите кости.
- Сигурно от два дни. Хайде. Ей там виждам, че има някакъв куп. Може да ни излезе късметът.
Алекс последва Кевин до ъгъла на Осемдесет осма и „Ривърсайд Драйв“.
- Забелязваш ли колко е влажна улицата? - попи Кевин. - Съвсем скоро целият град ще е така. Колкото по-влажно става, толкова повече ще се търсят сухи обувки. Я, та това е цяло семейство. Гледай само - татенце, мамче и бебе.