- Кевин - каза възрастният мъж. - Какво носиш днес?
- Благинки - отвърна Кевин. - Чудни благинки. Това е приятелят ми Алекс. Дръж се добре с него, Харви. Може някой път да дойде тук сам, не си и помисляй да го мамиш.
- Твоите приятели са и мои приятели - заяви Харви. - Покажи ми какво носиш.
Алекс и Кевин извадиха от торбите всичко, с изключение на пистолета.
- Чудесно - одобри Харви, докато опипваше палтото. - Поотделно ли да ви плащам?
Кевин кимна.
- Две бутилки водка за твоите неща - предложи Харви. - Навит?
- По-добре да са три - отговори Кевин.
- А най-добре да има слънце и безгрижни дни -сряза го Харви. - Върни слънцето за ден и ще ти дам трета бутилка.
- Добре, нека са две - примири се Кевин. - Я сега обърни внимание на Алекс.
- Очилата ще ти свършат ли работа? - попита Алекс.
- Не знам - отвърна Харви. - Все още няма пазар за тях. Но може да се окажат полезни някой ден. Портфейлът е използваем.
- Нося и ролекс - изтъкна Алекс.
Харви сви рамене.
- Часовникът си е часовник. Днес и биташките часовници работят перфектно. - Почеса се по брадичката. - Чуй какво ще ти предложа. Тъй като си нов в занаята и си приятел на Кевин, ще ти дам шест консерви със зеленчуци плюс две консерви риба тон и пакет с шест бутилки минерална вода.
Алекс видя как Кевин бързо поклаща глава.
- Виж сега - започна Алекс, - може да съм нов, но не съм тъп. Водата ти може да е направо от реката.
- Не бих постъпил така с приятел на Кевин - възрази Харви. - Докарват я от Алтуна.
- Дори и да ти повярвам, а не казвам, че е така, пак искам повече - заяви Алекс. - Ще взема всичко това за портфейла. А какво ще ми дадеш за обувките и часовниците?
- Пазех го за специален повод - каза Харви и извади кутия зърнени закуски. - Можеш да си представиш, че е картофен чипс, просто по-здравословен. Смеси го с рибата тон и ще имаш вечеря, достойна за крал.
- Кралят иска повече - настоя Алекс.
- Аз да не съм Червеният кръст. Нали и аз трябва да печеля по нещо.
- Добре - отвърна Алекс и дръпна портфейла. -Просто ще занеса нещата си при някой честен търговец.
- Закъде бързаш? - спря го Харви. - Докъде бяхме стигнали?
- Един безполезен пакет минерална вода, шест консерви зеленчуци, две консерви риба тон и кутия зърнени закуски. Каква друга храна предлагаш?
- Добре, ще добавя и две консерви сьомга - съобщи Харви. - И този път, ама само този път консерва пилешка супа.
Кевин кимна почти незабележимо.
- Дадено - одобри Алекс. Подаде портфейла на Харви и напълни чантата си с провизиите.
- Удоволствие е да се работи с теб - каза Харви. -Кевин, следващия път доведи някой по-гламав. И аз трябва да се храня все пак.
- О, признай си, надцакването ти доставя удоволствие - усмихна се Кевин. - Ще се видим пак, Харви.
- Лек ден, хлапе.
Кевин и Алекс излязоха от магазина.
- Върви бързо, но не прекалено бързо - посъветва го Кевин. - Хората биха убили за две бутилки водка.
- Ти имаш пистолет - изтъкна Алекс.
- О, да. Чудя се дали е зареден.
- Защо не пожела храна? - попита Алекс.
- Татко носи бекона вкъщи - обясни Кевин. - Метафорично казано, разбира се. Има фирма за товарни камиони. „Камиони Дейли“. Наемай седмично. Наемай Дейли5. Затова все още сме тук. Доста хора изнасят доста неща от Ню Йорк. Подсигурени сме.
- За кого е водката? - попита Алекс.
Кевин се намръщи.
- За майка ми. Предпочита я пред пилешката супа в последно време. Татко все още не се е усетил, че аз съм доставчикът.
Алекс и Кевин достигнаха до „Уест Енд“ и изминаха следващите няколко пресечки в мълчание, потънали в мисли за семействата си.
- Ами това беше - обяви Кевин, когато достигнаха Осемдесет и осма улица. - Да го направим пак утре?
- Мислиш ли, че ще има нови тела? - попита Алекс.
Кевин се засмя.
- Ако сега се върнем на „Ривърсайд“, вече ще има едно-две нови. Мрат като мухи.
Алекс си представи как той и Джули не си лягат гладни.
- По същото време? - попита.
- Да - отговори Кевин. - Не бихме искали да закъснеем за часа по теология.
- Значи, точно в седем. Благодаря ти.
- Няма защо - каза Кевин. - С компания е по-леко. Похапни си добре, Моралес.
- Задължително - отвърна Алекс и за първи път от разговора с Бри насам почувства нещо, наподобяващо щастие.
5 Игра на думи - фамилията Daley се произнася като думата daily - „ежедневно“,- Б. пр.
10 .