Алекс си помисли за баща си, който най-вероятно беше отнесен от морето, за майка си, която най-вероятно се беше удавила в тунелите на метрото, за брат си, който може би беше или не беше достигнал до Тексас, за чичо си и леля си, които бяха или не бяха пристигнали в Оклахома, за сестра си, която живееше с чужди хора извън града, и за другата си сестра, която се хранеше само два пъти дневно. Реши, че гладът и епидемиите по света са му последна грижа.
- Ще гледам да не го забравя - отвърна той. - Благодаря ви,сестро.
- Алекс. - Сестра Рита улови ръката му. - Чуй ме. Лошото положение сега е нищо в сравнение с това, което предстои. Помисли за Йосиф и седемте гладни години. Хората успели да оцелеят, защото той ги е подготвил. За момента епархията ни осигурява храна, но ако реколтата из цялата страна загине, доставките ще спрат. Може би нещата ще бъдат по-добре на юг . Може би някъде по света има безопасно място. Но ако възнамеряваш да останеш в Ню Йорк, по-добре събери възможно най-много запаси, докато все още можеш, защото, ако спрат да доставят храна, оставаме без нищо. Опитахме сами да засадим и отгледаме реколта, но не успяхме.
Алекс си спомни за бунта за храна и премазаното бебе. Тази картина го преследваше. Щом нещата можеха да се влошат толкова бързо дори в ден, в който поне някои бяха получили храна, какво би станало, когато всички запаси се изчерпеха?
- Ще направя каквото мога - каза той. - Благодаря ви отново.
сряда, 31 август
Алекс заведе Джули на училище, направи си обиколките и отиде в „Сейнт Маргарет“. Пристигна малко след края на сутрешната литургия. Чакането пред кабинета на отец Франко беше доста по-кратко отпреди. По-малко хора, по-малко проблеми.
Въобще не попита свещеника дали има новини от Пуерто Рико. Беше престанал да набира номера на нана още преди да им спрат телефона в апартамента, което беше станало преди две седмици. Папи го нямаше, както и мами, както и Карлос, както и слънцето.
- Нямам вести от приятелите ми в манастира - каза извинително отец Франко. - Но съм убеден, че всичко с Бриана е наред.
- Не затова съм дошъл - отвърна Алекс. - Става дума за Джули. Тя е добре, и двамата сме добре. Все още имаме храна, а в училищата още сервират обяд. Но не знам докога ще продължи това и реших да попитам дали не сте чували за някое място извън града, на което приемат момичета на нейната възраст. След няколко седмици ще навърши тринайсет. Доста е силна и работлива.
- Имаш предвид някой манастир като този, в който е Бриана? - попита отец Франко. - Не съм чувал за друг.
- Имам предвид каквото и да било място - поясни Алекс. - Просто в случай че положението се влоши. Църквата трябва да разполага с някакво убежище за момичета - сиропиталище или приют, или нещо такова.
Отец Франко поклати глава.
- Трябва да има нещо - настоя Алекс. - Не можете ли да се свържете с епархията и да попитате?
- Ще ти кажа това, което знам - отвърна отец Франко. - През последните три месеца Църквата се занимаваше с починалите и умиращите. Само две католически болници в града останаха отворени. Повечето от малките черкви са затворени и бях уведомен, че и „Сейнт Маргарет“ ще затвори врати преди Нова година. Само се моля да е отворена по Коледа. Всички социални служби прекъснаха дейността си. Всички деца на приемна грижа бяха изпратени извън града през юли, нови деца не се приемат. Повечето от училищата ще затворят тази есен. Във вътрешността на страната има държавни евакуационни лагери. Най-близкият, за който знам, е в Бингхамптън. С Джули можете да отидете там, но не би било разумно да я изпратиш сама. А дори да останете временно там, после пак ще трябва да намерите безопасно място, на което да отидете.
- Няма ли манастири, които приемат момичета? -попита Алекс. - Знам, че е твърде млада за послушница, но все трябва да има манастир, където би могла да отиде.
- Манастирите бяха покосени - отговори отец Франко. - Тези по крайбрежието бяха наводнени, а тези във вътрешността трябваше да се справят със земетресения, вулканични изригвания и болести. Благодаря на Богородица, че успяхме да намерим безопасно място за Бриана. Може би всеопрощаващата Пресвета Дева ще намери място и за Джули.
Пресветата Дева беше намерила място за Джули, помисли си Алекс, докато излизаше от „Сейнт Маргарет“. При чичо Джими и леля Лорейн. Вината за случващото се с Джули беше негова. Заради него тя живееше в този ад и Алекс щеше да прекара вечността в пъкъла заради страданията, които ѝ беше причинил.