четвъртък, 1 септември
Алекс се събуди с мисълта за фенерчето за трийсет долара, без да знае защо. От всички решения, които беше взел, това, да не купи фенерчето, беше единственото, за което никога не съжаляваше.
После си спомни как продавачът му каза, че цената на фенерчето ще се покачи, и осъзна всичко. Стойността на това, което събираше от труповете, щеше да спадне с намаляването на хранителните запаси. Днес чифт обувки струваше две консерви боб и кутия макарони. След месец щеше да е късметлия, ако получеше само макарони.
Първо си помисли, че трябва веднага да излезе и да обиколи целия град в търсене на трупове, но после осъзна какво всъщност означаваше мисълта за фенерчето. Имаше достъп до четири апартамента, пълни с неща, които можеше да използва или размени. Четири сандъчета със съкровища, които беше пренебрегвал, защото дълбоко в себе си беше вярвал, че е грях да взема чужди неща без разрешение.
И без това щеше да отиде в ада. Можеше поне да вземе това, което успее да намери.
Състави плана, без да буди Джули. Трябваше да се направи днес. Не помнеше кога за последно беше имало ток през уикенда, така че не можеше да чака дотогава. В петък сутринта имаше опашка за храна и петък следобед беше най-подходящото време да се пазари, тъй като предполагаше, че запасите на Харви случайно изпадат от петъчните камиони с помощи.
Докато се обличаше, се зачуди дали да не помоли Кевин за помощ в претърсването на апартаментите, но реши да не го прави. Кевин се държеше страхотно, но Алекс не искаше да го поставя пред такова голямо изкушение.
И все пак се чувстваше виновен, докато двамата с Кевин претърсваха телата по-късно същата сутрин. Но вината се беше превърнала в постоянна част от живота му, подобно на студа, глада и скръбта. А Кевин, дори и да беше забелязал, че нещо тревожи Алекс, реши да не разпитва. Двамата намериха приличен брой обувки, часовници и палта и в замяна получиха супа, зеленчуков микс, черен боб и ориз за Алекс и водка за Кевин.
Джули се беше събудила, когато Алекс се върна.
- Няма да ходим на училище днес - обяви той, докато й подаваше продуктите. - През целия ден ще претърсваме апартаментите, ще събираме това, което можем да използваме, и ще го носим тук.
- А какво ще обядваме? - попита Джули.
- Не знам. Тази храна ще ни стигне ли до вторник?
Джули прегледа донесеното от Алекс и провери запасите в шкафовете.
- От ориза и боба можем да измъкнем по две яденета - каза тя. - И всеки от нас може да вечеря консерва супа утре. Имаме консерва зеленчуци, консерва моркови и консерва грах. Няма ли да вземеш храна утре?
- Надявам се да взема. Но не трябва да разчитаме на това.
- Значи, няма да обядваме - реши Джули. Намръщи се. - Преди харесвах празниците. А сега празник означава ден, в който няма обяд.
Изведнъж двамата доловиха безполезното бръмченe на хладилника, а лампата в хола, която Алекс винаги оставяше включена, грейна.
- Трябва да използваме електричеството, докато можем - каза Алекс. - Хайде да извадим количките за пазаруване и торбите. Ще рискуваме и ще хванем асансьора нагоре, но после трябва да сме внимателни, защото, щом токът спре, може да не дойде до вторник.
Джули изглеждаше замислена.
- Нека оставим всички неща в някой от горните апартаменти - предложи тя. - В противен случай всеки човек на улицата може да види през прозореца събраните вещи.
Алекс не се беше замислял за това. Огледа железните решетки на прозорците им, които предпазваха от крадци. Изглеждаха стабилни, но ако някой беше достатъчно отчаян, можеше просто да разбие вратата.
- Ще дръпнем пердетата - реши той. - И без това отвън не влиза много светлина. Щом вземем няколко допълнителни одеяла, ще покрием прозорците с тях. Така хем ще се предпазим донякъде от студа, хем ще се скрием от погледите на минувачите. Предпочитам да държа нещата тук и да са постоянно подръка.
Джули изрови торбите за боклук изпод мивката.
- Добре - съгласи се тя. - Какво точно ще търсим?
- Абсолютно всичко - отговори Алекс. - Храната вече сме я взели, но съм убеден, че има много палта, пуловери и обувки. Одеяла и юргани. Фенерчета, свещи, батерии, клечки. Чорапи. Алкохол. Всякакви медицински принадлежности. Ще разменя това, което не можем да използваме. Оглеждането ще трябва да бъде бързо, но обстойно.
- Влошава ли се положението? - попита Джули и Алекс усети прикритата паника в гласа ѝ.
- Да, струва ми се. А не вярвах, че е възможно.
- Не искам да ям плъхове или мъртви хора.