- Нито пък аз - кимна той. - Хайде да тръгваме, за да не ни се наложи.
понеделник, 5 септември
- Джули! - провикна се Алекс, без да успее да скрие раздразнението си. - Тениските ми са мръсни. Не успя ли да ги изпереш по-добре?
Напомни си, че вече никой не бе така спретнат, както някога, но тъй като учебната година официално започваше на следващия ден, Алекс искаше да изглежда възможно най-прилично.
- Защо сам не си изпереш проклетите дрехи? - озъби се тя.
Алекс стисна ръката ѝ.
- Забранявам ти да ми говориш така. Не го прави никога повече.
- Или какво?
- Или няма да ядеш - отвърна той.
Джули го изгледа стъписано.
- Не си сериозен, нали? - попита тя. - Би задържал цялата храна за себе си?
Алекс опита да си спомни кога за последно не беше усещал глад. Бри не гладуваше. Беше охранена като котенце. Ако той беше позволил на чичо Джими да вземе Джули, сигурно и тя щеше да е охранена.
- Не го казах сериозно - отговори той и пусна ръката на Джули. - Докато аз имам храна, и ти ще имаш храна.
- Трудно е да пера на ръка - обясни Джули. -Може би не трябва да ходя на училище, когато вкъщи има ток. Така ще мога да използвам пералнята и сушилнята.
Алекс поклати глава.
- Училището е по-важно - каза той. - Вече сам ще пера собствените си дрехи. И ако не съм достатъчно чист, ще мога да се сърдя единствено на себе си.
- Папи никога не се занимаваше с прането - отбеляза Джули.
- Е, да, ама аз не съм папи - отвърна Алекс. Папи никога не би заплашил дете с глад, независимо колко са мръсни дрехите му.
вторник, 6 септември
Алекс с облекчение видя, че поне някои от момчетата, с които беше ходил на училище миналата пролет, се бяха завърнали тази есен. Огледа присъстващите на литургията и пресметна, че поне една трета от местата в параклиса са заети - не беше зле, като се има предвид, че не бяха приели нови седмокласници, които да заменят завършващите.
Отец Малруни поздрави всички за началото на учебната година и им напомни, че присъствието на литургия е задължително. Бройката на учителите се беше увеличила с две - двама притеснени студенти от семинарията стояха до тримата възрастни свещеници, които бяха удържали фронта през лятото. Господин Ким щеше да преподава всички естествени науки, а господин Бело - всички видове математика. За обяд вече не се изискваше извънкласна работа -всеки, който дойдеше на училище, щеше да получи храна. За Алекс беше станало все по-трудно и отчайващо да проверява хората от списъка. Не искаше да го признае, но физическото изтощение му тежеше -може би защото почти не се хранеше или пък защото въздухът беше лош. И макар да не искаше да се замисля за това, лошият въздух и липсата на храна най-вероятно бяха сред причините, довели до смъртта на някои от хората, които беше задължен да посещава през лятото.
Обядва с Кевин, Тони Лорето и Джеймс Флахърти. Джеймс беше прекарал лятото при баба си и дядо си в Пенсилвания и на Алекс му се струваше странно да го види отново. Беше му трудно да проумее, че хората с пари могат да идват и да си отиват, когато пожелаят, че липсата на нечие лице не означава задължително смърт.
- Как беше там? — попита Алекс и погълна на три хапки обяда си от червено зеле и печен фасул.
- Зле - отговори Джеймс.
- И обядът е такъв - вметна Кевин, но Алекс забеляза, че и той изяде всичко светкавично.
- В какъв смисъл зле? - попита Тони. - Земетресения? Наводнения?
Джеймс поклати глава.
- Там е тотално мъртвило - отговори той. - Тук все още получаваме доставки с храна, а през повечето работни дни има и ток. Там няма нищо. Ако щете вярвайте, но тук е и малко по-топло. Градът задържа лошия въздух, но и топлия въздух. А там, без небостъргачи, въздухът е по-чист и по-студен. Но цялата земеделска реколта е загинала и много фермери обсъждаха как ще трябва да заколят животните си, тъй като няма да има с какво да ги хранят през зимата, дори ако ситуацията се подобри идната пролет.
- Което няма да се случи - отбеляза Кевин.
- И според мен не ни чака нищо добро - съгласи се Тони. - Особено тук.
- Но в провинцията поне няма трупове на всеки ъгъл - сви рамене Джеймс. - Ню Йорк не беше такъв, когато заминах. Как издържате въобще? С всички тези тела и плъхове...
- След известно време спира да ти прави впечатление - отвърна Тони. - Трябва да се пазиш от плъховете, но общо взето, и те не представляват особен проблем. Ядат само умрелите и не закачат другите хора.
- Учудвам се, че се върна - каза Кевин. - Мислех, че всеки, който замине, напуска града завинаги.
- Баща ми все още не може да замине - обясни Джеймс. - Той е кардиолог. Можех да остана с баба и дядо, но храната не стигаше за трима ни. Затова се върнах, докато позволят на татко да напусне.