- Махай се веднага! Имам пистолет!
- Алекс? Не стреляй! Аз съм, Бри!
- Бри? - извика Алекс. - Добре ли си?
- Да - отвърна тя. - Прибрах се. Сама съм.
Алекс се втурна в апартамента и прегърна силно сестра си, докато тя не започна да кашля.
- Бри, какво става? — попита той. - Наред ли е всичко?
- Да - отговори със задъхване тя. - Всичко е наред. Къде е Джули? Какво се е случило?
- Господи, скрих я- възкликна Алекс, - Остани тук. Не ходи никъде. - Той се засмя. - Как само ще ти се зарадва! Почакай. Ще се върнем след две минути.
Алекс с нежелание остави Бри сама и тичешком се качи на третия етаж.
- Всичко е наред - подвикна на Джули. - Слизай.
- Май е трябвало да заковеш одеялото по-добре -подметна Джули, докато вървяха надолу.
Алекс се засмя.
- Май да - съгласи се той.
Не си спомняше някога да се е чувствал по-щастлив. Имаха храна вкъщи, разполагаха със стоки, които да разменят, сестрите му си бяха у дома. Благодари от сърце на Иисус Христос и за първи път го стори искрено.
- Джули!
- Бри? Бри, наистина ли си ти?
Бри се закашля отново.
- Нищо ми няма - изрече гърлено тя. - Просто съм много щастлива.
- Ще желаеш ли малко чай? - предложи Алекс. -Джули, сгрей вода за чая.
Джули изтърча в кухнята и сложи чайника на котлона.
- Не мога да повярвам, че си тук - каза Алекс и стисна ръката на Бри. - Какво се е случило? Кога пристигна?
- Преди около час - прошепна Бри. - Толкова се уплаших. Одеялата на прозорците и всички онези вещи, струпани в стаята на мами... Тя върна ли се? А папи?
Алекс поклати глава.
- И от Карлос нямаме вести.
Джули прескочи обратно в хола.
- Заради студа е, нали? - попита тя. - И вашите посеви са замръзнали.
Бри кимна.
- И затова ви разпратиха по домовете? - попита Алекс. - Не искат вече да ви хранят и затова ви зарязват?
- Не, Алекс, въобще не беше така - отвърна Бри. -Сестрите ядяха по-малко, за да има достатъчно за нас. Бяха чудесни. - Бри отново започна да кашля. - Чантата ми - изпъшка тя.
Алекс вдигна чантата и я подаде на Бри. Тя я разтвори и измъкна нещо. Алекс разпозна предмета - инхалатор. Някои от съучениците му бяха имали астм Но Бри не беше астматичка.
Бри вдиша дълбоко и кашлицата затихна.
- Някои от нас се разболяха - каза тя. - Аз и две други момичета. Сестра Ан ни заведе на лекар ии той каза, че имаме астма, развита в зряла възраст. Нещо като обикновена астма, но започва по-късно. Докторът каза, че нищо ни няма, но трябва да се пазим от въздуха. Много е пепелив, а ние работехме навън по цял ден и ни дойде в повече. Сестрите не можеха да задържат нито едно от болните момичета, затова ни докараха обратно до Ню Йорк. Заедно с още две момичета, чиито родители сами бяха настояли за това. Опитаха се да ви позвънят предварително, но телефонът не работеше.
Алекс кимна.
- Тази астма - започна той - ще изчезне ли, след като вече не работиш на открито?
- Не мисля така - отвърна Бри. - Не и докато не се изчисти въздухът. Докторът каза, че трябва да излизам навън само в краен случай. Каза, че някога е имало лекарство, което предпазвало от астматични пристъпи, но вече било изчерпано. Даде ни инхалатори, но ни обясни, че трябва да се пазим от пристъпи, като стоим на закрито, не се натоварваме и избягваме силни вълнения. Много се развълнувах, като ви видях. - Тя се усмихна. - Струваше си. О, Алекс, Джули, така се радвам, че съм си вкъщи!
Алекс си помисли, че Бри ще се нуждае от храна и лекарства. Нямаше да може да ходи на училище и съответно нямаше да получава обяд там. Щеше да му се наложи да взема и Джули на опашката за храна и да се надява, че и Кевин ще продължи да го придружава. Дори със запасите в апартамента и с три торби храна вместо две, пак трябваше да пропуска вечерите, ако искаше Бри и Джули да ядат по два пъти на ден.
Забеляза, че сестра му не бе охранена като котенце.
Беше бледа и толкова слаба, колкото и преди да замине. Заминаването ѝ за лятото се беше оказало ползотворно за него и Джули, но не и за самата Бри.
Нo в този момент Бри се усмихна.
-Знаех, че ще спазиш клетвата си - каза тя. - Знаех, че ще сте тук, когато се върна. Никога повече няма дa ви оставя. Никога.
Алекс се взря в сестра си. „Нещата ще се наредят“, помисли си той. Богородица му беше върнала сестра му. С нейна помощ щяха да намерят начин да оцелеят.
сряда, 14 септември