Докато Джули и Алекс се прибираха от училище, видяха как мъж скача от седмия етаж и се сгромолясва на тротоара на шест метра от тях.
Алекс сграбчи сестра си и усети как крехкото й тяло трепери под зимното палто.
- Побързай - каза той и я задърпа към тялото. - Ти вземи обувките, аз ще проверя за портфейл и часовник.
Джули се взря стъписана в Алекс. Той я подбутна към краката на мъжа.
- Алекс, струва ми се, че е жив - промълви тя. -Мисля, че още диша.
- Има ли разлика? - попита Алекс. - Скоро ще умре. Хайде, вземай обувките.
Джули се наведе и изхлузи обувките на мъжа. Алекс откопча часовника му, после прерови джобовете, ала не откри нищо.
- Помогни ми с пуловера - нареди на сестра си. -Вдигни лявата ръка, аз ще хвана дясната.
Джули го послуша и двамата заедно измъкнаха пуловера. Алекс го прибра заедно с обувките.
- Няма портфейл - отбеляза той. - Но и това трябва да ни стигне за няколко кутии супа.
- За какво говориш? - проплака Джули.
- Какво мислиш, че правя всяка сутрин? - попита Алекс. - Така набавям храна.
- Бри знае ли?
- Не - призна той. - И ти няма да ѝ кажеш.
Джули застина.
- Искаш ли да идвам с теб? Рано сутринта?
- Не - отвърна той. Нямаше нужда това да тежи на съвестта и на двама им.
петък, 16 септември
- Толкова много храна! - възкликна Бриана, докато Алекс разтоварваше двете торби на кухненския под. -Три чанти тази сутрин, а сега и всичко това. Откъде се появява?
Появяваше се от това, че Алекс, Джули и Кевин бяха стояли на опашка за храна почти пет часа на минусови температури. Все по-малко хора чакаха, но и по-малко хора раздаваха храната. До десет сутринта вече всички кашляха, но никой не си тръгна. Кевин изпрати Джули до „Холи Ейнджълс“, а Алекс занесе торбите вкъщи. После събра четири бутилки вино, задигнати от 11 Е, кутия цигари от 14 Ж и мъжко палто, часовник и обувки, измъкнати от тяло, на което се беше натъкнал по пътя. Харви отказа часовника с думите, че пазарът вече се е свил, но с радост прие виното и цигарите и даде на Алекс достатъчно храна, че да изкарат цяла седмица, че и повече. Алекс най-много се радваше на двете кутии с риба тон и консервата сьомга. По дяволите вегетарианците и по-дългият им живот.
- Нещата трябва да са наред, щом има толкова много храна - каза Бри, докато разпределяше продуктите по шкафовете. - О, Алекс. Яйчен прах! Хубав е почти колкото и истинските яйца.
- Ядеше ли истински яйца във фермата? - попита той. Температурата в апартамента беше около десет градуса, но Бри правеше нещата по-топли и слънчеви.
Тя кимна.
- В началото всяка сутрин. След това кокошките престанаха да снасят. И кравите по-трудно даваха мляко. Всеки ден се моля за монахините и момичетата, които останаха с тях. Смятам, че на нас ни е по-леко.
- И аз така чувам - потвърди той.
Бри се извърна и го погледна в очите.
- Не спирай да вярваш в чудеса. La madre santísima6 бди над нас. Знам, че е така, защото всяка нощ й се молех да се върна вкъщи и да заваря теб и Джули тук.
Алекс си помисли за всички молитви, които беше изрекъл в последните четири месеца, и за това, колко малко от тях бяха чути. Но защо въобще биха го слушали Бог и Света Богородица, след като консерва сьомга бе по-важна за него от мъките Христови?
неделя, 18 септември
Лицето на Бри сияеше, докато приближаваха „Сейнт Маргарет“, и Алекс почувства, че е взел правилното решение, като ѝ е позволил да дойде на литургия. Дори когато Бри свали медицинската си маска и използва инхалатора, защото беше започнала да кашля, Алекс знаеше, че е постъпил добре. Щеше да бъде по-безопасно да я оставят вкъщи, но животът на Бри нямаше смисъл без Църквата.
Алекс потъна в размисли, както напоследък се случваше често по време на литургия. Ако земеделската реколта из страната и света загинеше поради липсата на слънчева светлина, колко време още Ню Йорк щеше да получава хранителни помощи? Ако „Холи Ейнджълс“ и „Винсент де Пол“ затвореха врати, какво щяха да обядват Алекс и Джули? Ако Кевин решеше, че вече не му се чака часове наред на опашка за храна, която дори не яде, щяха ли да им стигат две торби?
И това бяха дребните грижи. На Алекс дори не му се мислеше какво щеше да прави, ако им свършеше горивото за отопление или ако река Хъдсън прелееше и достигнеше Уест Енд Авеню, или ако се наложеш той и сестрите му да напуснат Ню Йорк.
„Живей за мига - каза си той. - Погледни Бри. Виж колко е щастлива. Тя не е глупачка. Знае по-добре от теб колко е крехък животът. Но намира утеха във вярата. Не можеш ли да направиш същото?“