Ала отговорът беше „не“.
понеделник, 19 септември
Тази сутрин Алекс беше казал на Джули да го изчака в „Холи Ейнджълс“, защото ще я вземе по-късно. Когато часовете му приключиха, отиде при отец Малруни.
- Искам да ви се изповядам - обяви Алекс.
Веждите на отец Малруни се изстреляха нагоре.
- Господин Моралес, от доста години не съм слушал изповеди - сподели той. - Несъмнено можете да отидете при свещеника в „Сейнт Маргарет“.
Алекс поклати глава.
- С него би било твърде лесно.
- Ами някой от другите свещеници тук? - предложи отец Малруни.
- Не, отче - отвърна Алекс любезно, но категорично.
Отец Малруни замълча.
- Ами добре - каза накрая той. - Предполагам, че този кабинет и преди е бил използван като изповедалня.
- Прости ми, отче, съгреших - произнесе Алекс. -Минаха пет месеца от последната ми изповед.
Отец Малруни кимна.
-Съборих старец на земята - продължи Алекс. - После стъпих върху него и най-вероятно съм счупил всичките му пръсти. И не спасих бебе, което бе смазано пред очите ми. И двамата най-вероятно са мъртви.
-Съзнателно ли избра да не спасиш бебето? - понита отец Малруни. - По своя воля ли събори стареца, зли намерения ли имаше?
-Случи се по време на бунт. Въобще не мислех. Ако бях спасил бебето, можеше да загубя сестра ми. Ако не бях блъснал стареца, несъмнено щях да я загубя. Предполагам, че го направих по своя воля, не знам дали съм имал зли намерения. Но това не е единственият ми грях, далеч не. Крада от мъртвите. Вземам всичко, което мога, и го разменям за храна. Карам и сестра ми да го прави. Вече дори не ме е грижа дали са живи, или мъртви, стига да мога да набавя храна за семейството. И не го правя само за сестрите ми. И аз изяждам своя дял.
- Ядосан ли си на Бог? - попита отец Малруни.
- Не - отговори Алекс. - Почти ми се иска да бях. Така е и с родителите ми, и с брат ми. Всички изчезнаха. Карлос най-вероятно е жив, не знам със сигурност. Понякога се замислям за тях, ала болката и гневът са толкова силни, че не мога да ги понеса. Затова изключвам емоциите си. Спирам да чувствам. Същото важи и за Бог. Някога се молех и действително вярвах в думите, които изричах. А сега са просто думи. Защото, ако си позволя да почувствам болката и гнева, това ще ме убие. Или аз ще убия някого. Знам, че е грешно да чувствам това към Бог, както знам, че е грешно да не чувствам нищо. Не мразя Бог. Но мразя това, че не го обичам.
- Мисля, че само светец би могъл да обича Бог в подобни обстоятелства - отговори отец Малруни. -А през всичките ми години като преподавател никога не съм попадал на седемнайсетгодишен светец. Твоят грях е гордостта, господин Моралес. Страданията ти не са по-страшни от тези на всички останали, вината ти несъмнено не е по-голяма. Ти си млад човек, който си е поставил много високи цели и през целия си живот се е трудил за постигането им. Оценявам това. Иска ми се да имах повече ученици като теб. Ала сега единствената ти цел трябва да бъде да оцелееш и да запазиш сестрите си живи. Иисус разбира болката. Сърцето му е изпълнено с любов към теб. И се надява собственото ти страдание да ти помогне да разбереш по-добре Неговото. Ако Бог искаше свят, изпълнен със светци, никога не би създал юношеството. Това е. Прекалено мек ли бях?
Алекс избърса сълзите си.
- Не знам - каза той и се опита да се усмихне. - Как да се покая?
- Отиди в параклиса и се помоли за смирение - посъветва го отец Малруни. - Помоли се да приемеш факта, че си само на седемнайсет и не можеш да разбереш всичко, което се случва. Изкажи на Иисус своята благодарност за това, че ти и сестрите ти все още сте живи. Но трябва да вярваш в думите, които изричаш пред Бог. Той ще разбере, ако не е така. Той би простил гнева, но не и лицемерието.
- Да, отче.
- И направи нещо, с което да зарадваш сестрите си. Тяхната радост би била както дар за Бога, така и Неговият дар за теб.
Алекс кимна. Тържествено се покая и смълчан, изслуша как отец Малруни му дава прошка за греховете.
Когато влезе в параклиса, вътре имаше две момчета, които се молеха мълчаливо. Алекс сведе глава пред кръста, после коленичи до една от пейките. „Прости ми за гордостта, Господи - замоли се той. - Прости ми това, че реших, че мога да се справя без Твоята подкрепа и без Твоята любов.“
вторник, 20 септември
- Джули, става ли да идеш в стаята на мами и да направиш отново списък на всичко, което има там? -попита Алекс след училище. - Одеяла, палта, батерии. Направи един списък за одеялата, един за дрехите и един за всичко останало. Не пропускай нищо.
- Защо не го направи Бри, докато сме на училище? - измрънка Джули.