Специално благодари на отец Малруни. Колко би cе зарадвала мами да види, че свещеник, при това изпълняващ длъжността директор на академия „Сейнт Винсент де Пол“, присъства на рождения ден на дъщеря ѝ.
- Радвам се, че ме покани, Алекс - отговори отец Малруни. - Хубаво е да видя усмивки на младите ви лица.
Джули несъмнено се усмихваше. Алекс не можеше да си спомни дали някога я е виждал толкова щастлива. Тя се беше родила навъсена. Но сега лицето ѝ искреше от радост.
- Донесох преносим CD плейър - съобщи Тони. - Реших, че може да потанцуваме.
Четирите момичета се подсмихнаха. Момчетата избутаха мебелите до стените и направиха място за танци. На диска, който беше пуснал Тони, имаше песни от миналата пролет - песни, които накараха Алекс да се почувства отново млад. Джеймс покани Джули на танц, Кевин покани Бри, Тони покани Британи, а Алекс покани Лорън. Нито едно от момчетата не беше особено добър танцьор, но момичетата сякаш не забелязваха. Алекс беше поканил Джеймс и Тони не просто защото бяха две от момчетата, с които се разбираше, но и защото бяха двама от по-привлекателните младежи, останали в училището. Не че външният вид имаше значение. Бяха четири момчета и четири момичета и всички се редуваха да танцуват един с друг. Дори отец Малруни се включи в действието и енергично затанцува с Джули.
-Бих искал да споделя, че на младини бях голяма фурия - каза отец Малруни. - Но тези модерни нови танци като валса ме изтощават.
-Но валсът не е модерен, нали? - озадачи се Лорън.
-Не, скъпа - въздъхна отец Малруни. - Това беше просто извинение на един възрастен човек.
Наложи се Бри да прекъсне танците и да използва инхалатора. Алекс се притесни, че това ще я накара да сс почувства неудобно, но Тони каза, че той също има астма, и двамата седнаха на дивана и се заговориха спокойно за това. Всички се сгряха толкова много от танците, че свалиха палтата си. На Алекс почти му се зави свят от носталгия, когато видя Бри и Тони да седят на дивана облечени така, както някога се обличаха обикновените хора.
- Имаме нужда от освежители - заяви Кевин и бавно закрачи към кухнята. - Някой иска ли кола?
- Кола? - изпищяха момичетата.
- Ще донеса чаши - каза Бри и сякаш от нищото изникнаха хартиени чаши.
- Това е моят принос - усмихна се Тони. - Хартиените неща. Кевин ми даде инструкции и аз ги изпълних точно.
- Щеше ми се да правеше така и в час по латински -промърмори отец Малруни и всички се засмяха.
Кевин напълни на всеки по чаша кола.
- За Джули! - обяви той. - Нека животът ѝ бъде изпълнен с любов и щастие!
Всички вдигнаха чаши и казаха в хор:
- За Джули!
Макар колата да беше топла, тя им подейства като диска на Тони - напомни им какъв е бил животът преди няколко месеца.
- А сега нещо наистина специално - нададе глас Джеймс. - Е, надявам се да е специално, но нищо не обещавам.
Отиде в кухнята, забави се известно време и после се върна в хола. В ръцете си носеше торта, украсена четиринайсет горящи свещи.
- Честит рожден ден! - запяха всички. - Хайд Джули, духни свещите! Пожелай си нещо!
Джули стисна очи, после ги отвори и духна свещите. Успя да ги угаси от втория или третия път. Алек си каза, че това не значи, че тя вече не е силна, просто свещите върху тортата ѝ бяха станали много.
- Та това е шоколадова торта! - възкликна Джули, докато я разрязваше. - Шоколадова торта с шоколадова глазура. О, Джеймс, откъде я намери?
- Не я намерих - отговори Джеймс. - Просто вкъщи ни беше останала една стара кутия микс за торта и пакет глазура. Всъщност беше доста вълнуващо. Имаме електрическа печка, така че просто се надявахме токът да не спре, преди тортата да се е опекла, което почти се случи. Отвътре може да е малко клисава, но е най-доброто, което успях да направя.
- Това е най-красивата торта, която някога съм виждала - каза Джули. - Не мога да повярвам, че семейството ти се е отказало от нея.
И Алекс не можеше да повярва. Зачуди се колко ли чифта обувки беше събрал Кевин, за да се сдобие с продуктите, и благодари мислено на своя приятел, който беше организирал всичко така прецизно и сега никой нямаше да се замисля за това, колко живота бе коствала тази проста недопечена торта.
Ала още първата хапка от шоколадовата торта прогони всички мисли за смъртта. Беше си цяло чудо. Тортата, колата, засмените му красиви сестри - това бяха истински чудеса.