- Тони донесе хартиените неща, а Джеймс донесе тортата - обобщи Кевин. - Така че аз донесох подаръка. Честит рожден ден, Джули. Не е много, но се надявам да ти хареса.
Подаде ѝ малък пакет със странна форма, увит в стара хартия с коледна украса.
Джули я разви така, сякаш хартията беше чисто злато. Под опаковката имаше слой салфетки, а под тях - червило.
-Божичко! - изпискаха момичетата. - О, Джули, цветът е съвършен! Хайде, Джули, сложи го!
Тя се обърна към Алекс.
- Може ли?
- Само ако ми позволиш един последен танц - отвърна той.
Джули изтича в банята, момичетата я следваха по петите. Алекс се възползва от възможността да благодари на Джеймс, Тони и Кевин за това, че бяха направили рождения ден на сестра му толкова специален. И тримата се държаха, сякаш не беше кой знае какво, но Алекс осъзнаваше колко важен беше този ден за Джули, за Бри и за приятелките на Джули. Независимо от всичките ужаси в живота им, те бяха отишли на парти и бяха танцували с истински момчета.
Когато Джули излезе от банята, устните ѝ бяха яркорозови, подобно на бузите ѝ. Алекс ѝ се поклони и я съпроводи до дансинга. Джеймс намери една бавна песен и Алекс и Джули потанцуваха за момент, а после Кевин го потупа по рамото и зае мястото му.
- Най-добре да преместим обратно мебелите - каза отец Малруни, когато песента свърши. - Не бихме искали да нарушим вечерния час.
Само за минута-две момчетата върнаха всичко на мястото му. Тортата беше свършила, но все още имаше няколко чаши кола, които Кевин им каза да задържат.
Тони каза, че ще изпрати Лорън до дома ѝ, тъй като тя живееше само на две пресечки от него, а Кевин обеща да стори същото с Британи. И двете момичета се закискаха весело и прегърнаха Джули на тръгване. Джеймс, Тони и Кевин целунаха Джули по бузата, което предизвика нова вълна кикоти. Всички си сложиха палтата, шаловете, ръкавиците и излязоха в леденостудената есенна вечер.
Джули пристъпи към Бри, след това към Алекс и ги пое в обятията си.
- Това е най-хубавият рожден ден, който някога съм имала - каза тя. - Когато казвам молитвите си тази нощ, ще благодаря на Мария, Madre de Cristo7, за това, че ме е дарила с най-добрия брат и най-добрата сестра на света и че ми позволи да стана на тринайсет.
6 Пресвета Богородица (исп.). - Б. пр.
7 Майката на Христос (исп.). - Б. пр.
12 .
понеделник, 3 октомври
Когато Алекс се приближи към шкафчето си, завари там Джеймс и Тони. И двамата изглеждаха недоволни и Алекс моментално реши, че нещо лошо се е случило заради партито.
- Трябва да поговорим с теб - каза сериозно Джеймс, което не повиши настроението на Алекс.
Тони изглеждаше почти огорчен.
- Знаем, че в момента положението е тежко за теб и семейството ти и не искаме да влошаваме ситуацията - започна той. - Но целия уикенд мислех за това, а Джеймс говори с баща си и вчера всички имахме съвещание в черквата. Налага се да ти кажем нещо.
Съзнанието на Алекс запрепуска през всички катастрофални варианти. Нито един не звучеше реалистично, освен може би възможността да го изключат от училище. Но не можеше да си представи защо. Прочисти гърлото си и зачака.
- Става дума за Бриана - съобщи Тони. - Сестра ти.
- Знам коя е Бриана - отвърна Алекс.
- Тони - прекъсна ги Джеймс. - Ето какво, Алекс. Бри има астма, като Тони, и не е добре за здравето ѝ да живее в приземен апартамент. Не казваме, че не го поддържаш чист - убедени сме, че го правиш. Нo в тези места просто се събира мухъл, а сега, е всички тези наводнения, проблемът е дори по-сериозен.
Алекс изгледа добронамерените си приятели. Тони, с неговата астма, най-вероятно не беше стъпвал в приземие преди миналата седмица. А Джеймс, като син на кардиолог, водеше изключително здравословен начин на живот.
- Мама казва, че все още има някои отворени убежища - каза Тони. - Те са под контрола на общината и са сравнително безопасни.
- Няма да се местим в убежище - заяви Алекс. - Но ще видя какво мога да направя, за да реша проблема.
- Извинявай, че се намесваме - сведе глава Джеймс. -Ако ставаше дума само за теб и Джули, не бихме казали нищо. Но знаем, че правиш всичко, което можеш, за доброто на семейството си, а Бри действително трябва да се изнесе от приземието.
Алекс кимна. Астмата беше нещо напълно ново за него, но не и за Тони и бащата на Джеймс. Щом те казваха, че Бри трябва да напусне техния апартамент, щеше да е грешно да не ги послуша само заради своята гордост.
вторник, 4 октомври