- Джули и аз ще пропуснем училище утре - обяви Алекс, докато вечеряха макарони със сос маринара.
- Така ли? - изненада се Джули. - А къде ще обядваме?
-Аз мога да не обядвам утре - включи се Бри. -Ще си разделите моята порция.
-Ще обядваш - заяви Алекс. И без това се притесняваше, че Бри не се храни, когато не е до нея да я следи. - Джули и аз ще се справим някак.
- Та защо няма да ходим на училище? - попита Джули.
- Изнасяме се.
-Не можем! - възкликна Бри. - Ако се изнесем, мами, папи и Карлос няма да могат да ни намерят.
- Ще им оставим бележка - каза Алекс. - На масата, където непременно ще я видят. Няма да се местим много далеч. Просто отиваме горе, в апартамент 12 Б.
- Какво не е наред с нашето жилище? - попита Джули. - Всичките ни неща са тук.
- Знам - кимна Алекс. Беше прекарал цялата нощ в разработване на план как да преместят всичко, което бяха взели от другите апартаменти, в 12 Б. А трябваше да се погрижат и за дрехите и храната си. - Затова ще се преместим утре. В сряда обикновено има ток, така че ще можем да използваме асансьора. Първо ще качим Бри, а после ти и аз ще опаковаме нещата и ще ги пренесем горе. Двамата ще ги разтоварим. Бри ще държи вратите отворени.
- И аз мога да помогна с разтоварването - настоя Бри.
- Не - заяви категорично Алекс. - Ти няма да вдигаш тежко. Джули и аз ще се справим.
- Как си взел толкова важно решение, без да се посъветваш с нас? - попита Джули. - И защо 12 Б? 14 Ж е с две спални.
- Хората от 12 Б ни позволиха да използваме техния апартамент - обясни Алекс. - Ще се чувствам по-спокойно, ако останем там. Вие с Бри ще вземете спалнята, а аз ще спя в хола. Сигурно имат разтегателен диван, а ако нямат, ще вземем матрак от някой от другите апартаменти и ще спя на него. Ще се справим.
- Щом смяташ, че така е най-добре - въздъхна Бри. -Просто ми се ще да можех да помогна с още нещо.
- Можеш да помогнеш с разопаковането - каза Алекс. - Ще прибереш храната в шкафовете и така нататък. Не се тревожи, Бри. Няма да останеш без работа.
- Да не смяташ, че приземията ще бъдат наводнени? - поинтересува се Джули. - Затова ли трябва да cе преместим горе?
Алекс кимна.
- Ще се случи скоро - потвърди той. - И затова по- добре да изнесем нещата от тук, докато можем. Пък и не знаем колко още ще има ток, а не искам да мъкне целия багаж нагоре по стълбите. Така че утре е ден за преместване.
Бри се усмихна.
- Всяка нощ се молех да се върна у дома и да ви заваря тук - сподели тя. - Но явно домът не е жилището. Домът е мястото, където сте вие.
- Никъде няма да ходим - настоя Алекс. - Освен дванайсет етажа нагоре.
сряда, 5 октомври
Алекс помоли Бог и папи за прошка, когато започна да забива пироните, които щяха да придържат сгънатите надве одеяла за изолация на прозорците на апартамент 12 Б.
- Естествено - измрънка Джули. - Най-после се нанасям в жилище с хубава гледка и разбира се, няма да мога да ѝ се порадвам.
понеделник, 10 октомври
- Цял ден ли ще стоиш там, или ще дойдеш да ми помогнеш? - попита Кевин. Самоубиецът беше паднал по странен начин, тялото му беше извито и Кевин не можеше да измъкне обувките му.
Алекс издърпа едната обувка, а Кевин се зае с другата.
-Как мразя трупно вкочаняване - изръмжа Кевин. - Какво ли не правя за мама.
-Явно я обичаш много - отвърна Алекс. - Аз съм длъжен да върша това, трябва ни храна. Но ти го правиш заради водката.
-На вас ви трябва храна, на нея водка - каза Кевин и най-сетне измъкна обувката. Изрита тялото с отвращение и се заоглежда за нов труп. - Пък и съм ѝ длъжник.
- Какво искаш да кажеш - попита Алекс.
- Тя ми е майка - отговори Кевин. - Не е за хвалене, но като малък доста подмокрях чаршафите. Мама никога не ми се е карала, никога не ми е казвала, че съм лош или че вината е моя. Така че, щом сега се налага да положа това допълнително усилие, за да ѝ набавя нещото, което желае, ще го направя. Ако кажеш на някого за това, ще те убия.
- Не се тревожи - успокои го Алекс. - Пък и не остана на кого да кажа.
- И това е вярно.
Алекс внезапно си припомни една нощ, малко след като се бяха преместили на Осемдесет и осма улица, когато беше подмокрил леглото си. Бе отишъл в стаята на мами и папи, разплакан от срам и мъка.
Те се бяха върнали в неговата стая, папи му беше помогнал да си облече чиста пижама, а мами беше сменила чаршафите. Карлос се бе събудил и бе нарекъл Алекс „бебе“, а папи беше казал на Карлос да замълчи, защото като дете е правил и по-гадни работи. Алекс още си спомняше как папи го вдига на горното легло и как родителите му го целуват по челото за лека нощ.