- Благодаря ти.
- Няма проблем - отвърна Тони.
Алекс предполагаше, че това е лъжа, но беше прекалено благодарен, за да задава допълнителни въпроси.
понеделник, 31 октомври
- Предаде ли на Тони благодарственото ми писмо? - попита Бри, след като Алекс и Джули се бяха върнали от училище.
- Абсолютно - излъга Алекс. Никой не беше виждал Тони. Алекс беше направил грубо преброяване по време на литургията - още дванайсет ученици на „Винсент де Пол“ липсваха. Може би някои щяха да се появят през идните дни, но той се съмняваше. Изчезналите изчезваха завинаги. Но реши да не казва на Бри, защото за нея изглеждаше важно да напише благодарствено писмо. Предпочиташе да я излъже, отколкото да я разстрои.
- Утре е денят на Вси светии- смени темата Алекс. - Помислих, че можем и тримата да отидем на литургията в „Сейнт Маргарет“.
- О, това би ми харесало - възкликна Бри. - Благодаря, Алекс.
- Може ли да пропусна? - попита Джули. - Може първо да ме заведеш на училище и после да отидете на литургията.
- Но това е свещено задължение - възпротиви се Бри. - С мами винаги ходехме на литургията по случай Вси светии.
- Знам - отвърна Джули. - Но искам да отида на литургия в сряда, когато е денят за възпоменание на покойниците. Искам да се помоля за мами и папи.
- Но те не са мъртви - изненада се Бри.
- Ти си луда - заяви Джули. - Нали, Алекс? Мами и папи са мъртви от първия ден. Всички го знаят. И ти го знаеш, Бри. Просто не искаш да го признаеш.
- Как можа да изречеш подобно нещо? - проплака Бри. - Говорих с папи. Не може да се измъкне от Пуерто Рико. А мами трябва да е жива, тъй като Алекс не е намерил тялото ѝ на „Янки Стейдиъм“. Не е ли така, Алекс?
- Това, че не искаш да признаеш, че са мъртви, не означава, че не са! - разяри се Джули. - Грях е да не се помолим за душите им, нали, Алекс?
- Грях е да се държиш така, сякаш родителите ти са умрели, докато те са живи - отвърна Бри. - Понякога си мисля, че предпочиташ да ги няма. Така имаш повече свобода. Трябваше да прекараш лятото там, където бях аз, и тогава щеше да оцениш дома и семейството.
- А ти трябва да прекарваш всеки ден така, както го живея аз! - Джули вече крещеше. - Вързана за една луда сестра, която непрекъснато се моли, вместо да си върши работата.
- Работя! - настоя Бри. - Върша си училищните задачи, докато вас ви няма.
- Да бе... Само аз готвя и чистя.
- Мислех, че обичаш да готвиш - намеси се Алекс. -Пък и колко му е? Цялата храна е от консерви.
- Готвенето нямаше да ми пречи, ако не се налагаше да мия чиниите - каза Джули. - Или да бърша прах, което ме карате да правя всеки ден, както и да бърша пода с парцал.
- Жилището трябва да е чисто заради астмата на Бри - обясни Алекс. - И не искам тя да мие чинии в студената кухня. Би било вредно за нея.
- И затова аз да правя всичко? Не е честно!
- О, я порасни - тросна се Алекс.
- Мразя ви! - изкрещя Джули, избяга в спалнята и трясна вратата след себе си.
- Аз мога да мия съдовете - проговори Бри. - Наистина мога.
- Не - отсече Алекс. - Ще ѝ мине.
- Какво правим с литургията утре? - попита Бри.
- Утре е денят на Вси светии. Разбира се, че ще отидем.
А на следващия ден щеше да отиде с Джули на службата за възпоменание на починалите и да се помоли за папи и мами. И вече сам щеше да бърше прахта и пода.
13 .
сряда, 9 ноември
Когато Алекс и Джули се върнаха от училище, Бри ги чакаше.
- Днес е рожденият ден на папи - каза тя. - Мисля, че е редно да го отпразнуваме по някакъв начин.
Алекс и Джули си размениха погледи.
- Как например? - попита Алекс.
Бри се усмихна.
- Не знам - призна тя. - Просто с нещо. Може би да отидем в „Сейнт Маргарет“ и да запалим свещ за него.
- Ние вече го направихме на път за къщи - отвърна Джули.
- Помолихте ли се за безпроблемното му завръщане? Боя се, че ще се опита да стигне до Ню Йорк с лодка. Това би било доста опасно с приливите и цунамитата.
-Убеден съм, че папи не прави нищо опасно - увери и Алекс. - Не се безпокой за него днес, става ли? Той не би искал да прекараме рождения му ден в тревоги.
- Проверих запасите ни - каза Бри. - Оказва се, че имаме цял буркан сос от миди. И половин кутия спагети. От това би се получила великолепна вечеря.
- Пазех ги за Деня на благодарността - заяви Джули. Алекс я стрелна с поглед. - Права си, Бри. Нека ги сготвим днес. За папи.
- В „Сейнт Маргарет“ ще има вечеря за Деня на благодарността - отбеляза Алекс. - Преди малко окачиха съобщение. Ще идем там.