- Прекалено си слаб, че да успееш - заяви тя, но си взе печелившия билет и се прибра, тръшвайки вратата на спалнята зад себе си.
Бри продължаваше да плаче. Кърпичките им бяха свършили преди месеци, а тоалетната хартия беше прекалено ценна, за да я хабят. Алекс отиде в кухнята и взе една от трите последни салфетки, за да може Бри да си издуха носа с нея.
- Бри, трябва винаги да носиш инхалатора със себе си - каза той. - Не може просто да го оставиш някъде.
- Знам - отвърна Бри. - Съжалявам. Бях в спалнята и после чух, че се прибирате, и толкова се развълнувах, че го забравих. Винаги го нося със себе си. Наистина, Алекс.
- Добре - кимна той. - Съжалявам, че ти се разкрещях.
Бри вдигна глава към него и той съзря сълзите в очите ѝ.
- Не можем да заминем - настоя тя. - Домът ни е тук.
- Не знам - въздъхна той. - В даден момент може да се наложи.
- Но не сега. Не и преди мами и папи да се върнат.
- Ще го обсъдим по-късно. Сега трябва да поговоря с Джули. Би ли останала тук?
- Няма проблем - съгласи се Бри.
Алекс дори не почука. Джули седеше от своя край на леглото, загледана в юргана, който покриваше прозореца на спалнята.
-Ще използвам билета, за да се измъкна от тук -каза тя. - Не ми пука какво ще кажете ти и Бри. Билетът е мой и искам да се махна.
- Джули, не е толкова просто - отвърна Алекс.
- Напротив, просто е. Хората заминават постоянно. Всичките ми приятели заминаха. Повечето сестри заминаха. Само ние сме толкова глупави, че да стоим тук.
- Не сме глупави.
- Бри е - каза Джули.
- Я не говори така - озъби се Алекс. - Вярата ѝ е по-силна от твоята. Може би ти си глупавата.
Джули го погледна право в очите.
- Кажи ми, че мами и папи са живи - настоя тя. -Кажи ми, че наистина мислиш, че са живи.
- Няма значение какво мисля аз. Дори няма значение какво мисли Бри. Това, което има значение, е, че Бри не може да извърви пет крачки, без да получи астматичен пристъп, а ти си на тринайсет и не можеш да се грижиш сама за себе си.
- Ще мога, ако ми се наложи - заяви Джули.
Алекс поклати глава.
- Не, няма да можеш. Не мога да замина с теб и да изоставя Бри. Нито мога да остана с Бри и да те пусна да отпрашиш сама нанякъде.
Алекс съзнателно не спомена варианта, в който изоставя и двете си сестри и заминава сам.
- Но може би с билета ще намерим начин да се измъкнем - каза Джули. - Десет хиляди долара, Алекс. Това са много пари. С тях може да отидем на сигурно място, където Бри да оздравее.
Алекс знаеше, че Бри никога няма да оздравее. Но се трогна от това, че Джули още вярваше в чудеса.
- Ще говоря с Харви. Обещавам.
- Искам да дойда с теб. Билетът е мой.
- Добре - съгласи се Алекс. - Ще отидем при Харви утре, на път за училище. А сега се захващай с приготвянето на вечерята. Спагети със сос от миди. Истински пир в чест на папи.
- Добре - отвърна Джули и протегна ръка към Алекс. - Няма да ме изоставиш, нали? Обещаваш?
- Обещавам - увери я Алекс. - Те amo, hermanitа макар да ме побъркваш.
Джули стана от леглото.
- Мислиш ли, че някъде по света все още има тиквен пай? - попита тя.
- Надявам се - отговори Алекс. Поне в този случай Джули не искаше твърде много.
четвъртък, 10 ноември
Джули подскачаше през целия път до Харви.
- Надявам се да отидем някъде, където е топло и слънчево - говореше тя. - Може би трябва да отидем до Тексас и да намерим Карлос.
Алекс искаше да я предупреди да не храни големи очаквания, но през последните шест месеца Джули не беше имала причини да се надява на каквото и да било, затова момчето не желаеше да я обезкуражава. Пък и си беше истинско чудо да намерят печеливш лотариен билет на рождения ден на папи. Семейство Моралес отдавна заслужаваше поне едно чудо.
Харви не беше получил седмичната си доставка, затова складът му беше почти празен.
- Тук ли е? - попита със съмнение Джули, докато влизаха вътре.
- В петък е по-пълно - отговори той.
- Алекс - поздрави го Харви. - Радвам се да те видя. А кой е това?
-Харви, това е сестра ми Джули. Джули, това е Харви.
Харви се усмихна. Алекс забеляза, че прекупвачът е изгубил един зъб от последната им среща насам. Харви изгниваше, подобно на самия град.
- Имаме нещо - каза Джули. - Нещо ценно. Нали, Алекс?
- Много ценно - потвърди той.
- В замяна на него искаме да се измъкнем от Ню Йорк - продължи Джули. - Аз, Алекс и Бри.
- Коя е Бри? - попита Харви.
- Сестра ми - отвърна Джули. - Има астма, затова е важно да отиде на място с по-чист въздух, където да оздравее. Някъде, където е топло и слънчево. А тя не може да върви много дълго, затова до там трябва да се стига лесно.