Погледна към Бри, която лежеше в спалния чувал, покрита с одеяла. Тя му се усмихна.
- Не мога да ти помахам - каза тя. - Прекалено е трудно да си измъкна ръцете.
- Не се мъчи. Остани на топло. След малко ще се върна с още храна.
- Пази се - промълви тя. - Обичам те, Алекс.
- И аз те обичам - каза той.
Алекс прибра алкохола в раницата си, после облече дебелото вълнено палто, забравено в апартамента от Гper или Боб още през юни, когато никой не се бе замислял, че ще настъпи студ. Алекс се радваше, че го беше запазил. Бе се разделил с всички останали палта.
На път за Харви беше по-притеснен от обикновено и се опита да се разсее, като си представи кутиите за бира като оръжия. Нямаше следи от човека, нападнал Джули, но това не означаваше, че не е някъде наблизо.
Когато пристигна без инциденти, с радост забелязала, че Харви не е загубил още зъби през изминалата седмица.
- Донесох ти най-доброто - обяви Алекс и разтовари раницата.
Харви кимна замислено.
- Знам, че винаги мога да разчитам на теб, Алекс. Имам шест консерви зеленчуци и забележи, четири кутии натурален сок. Помниш ли какво беше това? И чудна торба ориз.
- Това е начало - каза Алекс, спазвайки традицията при пазаренето. - Ще ги взема за скоча. Какво ще ми дадеш за бирата?
Харви се засмя.
- Обичам те, хлапе. Добре, ще добавя две от най-добрите си консерви спанак и само защото те харесвам, консерва лимски фасул.
- Мразя лимски фасул - отвърна Алекс и си спомни за времето, когато дори отказваше да го яде.
- Съжалявам. Искаш ли вместо това малко гъби?
Лимският фасул беше по-засищащ.
- Нека да е фасулът - реши Алекс. - Какво друго?
- Убиваш ме, хлапе. Добре, специално за теб, последната в света кутия овесени ядки.
- Има сделка - съгласи се Алекс.
С ориза и овесените ядки можеха да издържат още седмица, че и повече.
- Чакай, чакай - поклати глава Харви. - Имам друго предложение за теб.
- Добре, какво? - попита Алекс, не че нещо би могло да бъде по-хубаво от овесените ядки.
- Не исках да ти казвам нищо миналия петък, преди да поразпитам. Исках да проверя какво мога да направя за теб и болната ти сестра. Търсехте някое безопасно място, до което да стигнете лесно, нали?
- Да - отвърна Алекс. - Харви, открил ли си нещо такова?
- Не беше лесно - въздъхна Харви. - Но вече всичко е уредено. Микробус ще ви вземе и ще ви закара директно на едно местенце край Гейнсвил, Флорида. Това е един от градовете убежища за семействата на важните хора. Има много храна. Електричество. Училища. Дори болница. Иска ми се и аз да можех да се намъкна там. - Изплю се презрително. - По-скоро бих умрял тук, отколкото в някой проклет евакуационен център. Радвам се, че ще те избавя от това.
- Харви, благодаря ти - промълви Алекс. - Кога може да заминем?
Харви се усмихна.
- Кога можеш да ми доведеш сестра си? Сладката малка калпазанка?
- Не може ли микробусът да ни вземе от блока? - попита Алекс. - Не мисля, че Бри ще може да дойде до тук.
- Няма проблем - отвърна Харви. - Кажи ми кога калпазанката може да е тук и микробусът ще те чака, за да те закара до вас и да забереш другата. Това е перфектна възможност за теб, Алекс. Ти и болната ти сестра ще бъдете в безопасност и никога няма да ти се налага да се тревожиш за малката. Не мога да назовавам имена, но мъжът, който ще я вземе, има много добри връзки.
Алекс се взря в Харви.
- Искаш да ти продам Джули? - попита той. - Та тя ми е сестра.
- И какво? Нали имаш друга.
Прииска му се да удуши Харви, да стисне гърлото му толкова силно, че гниещите му зъби да западат по пода. Но без Харви никой от тях не би имал достатъчно храна.
Разтегли устните си в нещо, за което се надяваше, че наподобява усмивка.
- Не мисля така - произнесе. - Все пак мерси, Харви. Оценявам предложението, но не мога да го приема.
Харви сви рамене.
- Това беше най-доброто, което успях да уредя. Момичета като нея винаги ще се търсят, но не обещавам друг превоз от врата до врата чак до Флорида.
- Разбирам - каза Алекс. Извади ръка и стисна дланта на Харви. - Без лоши чувства?
- Без лоши чувства - кимна Харви.
Алекс прибра в раницата си зеленчуците, сока, спанака, лимския боб, ориза и зърнените закуски.
- Ще се видим другата седмица - каза на излизане той, опитвайки се да не трепери, докато си закопчаваше палтото.