Ако двете момичета спяха в общ чувал, затрупани с палта, шалове и одеяла, би трябвало всичко да е наред. Той щеше да се завие с одеяло в спалния чувал и това трябваше да му е достатъчно.
Налагаше се е тримата да покриват главите си възможно най-много по време на сън. Но ако в 11 Е имаше две маски за ски, момичетата можеха да ги носят ден и нощ. Той щеше да си обвие главата с пуловер и това щеше да му стигне.
Напомни си, че всичко е за по-малко от две седмици. После щяха да живеят в сграда с отопление и гореща вода. Трябваше да оцелеят още единайсет дни и нещата щяха да се оправят.
Той донесе двете допълнителни одеяла от спалнята и ги разстла върху спящите си сестри. Сутринта щеше да им разясни новите правила.
Освети ръчния си часовник с фенерчето и видя, че минава пет сутринта. Нямаше смисъл да се връща в леглото. Вместо това се облече, коленичи пред разпятието, което бяха донесли от собствения си апартамент, и се помоли той и сестрите му да имат силата да посрещнат бъдните дни.
петък, 2 декември
На опашката за храна нямаше почти никого, но движението не беше по-бързо. Джули стоеше неотменно до Алекс, както правеше всеки път когато излизаха навън. Кевин ѝ разказваше вицове и наистина слушаше какво му говори тя. Алекс виждаше, че това ѝ допада.
Всяка вечер, докато си казваше молитвите, Алекс благодареше на Бог за приятелството на Кевин. Не го казваше на самия Кевин и мислеше, че той не би искал да го знае.
- Как се справяш? - беше го попитал Алекс на обяд. - Как е семейството ти?
- Добре - отвърна другото момче. - Доколкото можем да сме добре, предвид обстоятелствата.
- Хубаво - кимна Алекс. - А студено ли е?
- Точно в този момент не се оплаквам.
Алекс се засмя.
- Имам предвид у вас. Сградата има ли отопление.
- Ми да - отвърна Кевин. - Преместиха ни в ОЖК преди Деня на благодарността, така че сме добре. Мама се оплаква, че температурата е едва осемнайсет градуса, ама никой не замръзва до смърт на осемнайсет градуса.
- Какво е ОЖК?
Кевин видимо се напрегна.
- Обособен жилищен комплекс - каза той. - Правят ги за семействата на най-важните служители, за да бъдат нещата поносими, докато се измъкнем.
- Предполагам, че трябва да си шесто ниво за подобен лукс - рече Алекс.
Кевин се засмя.
- Шесто ниво ли? - попита той. - Шесто ниво означава, че можеш да изкачиш шест етажа стълби, без да получиш инфаркт. Откъде ти дойде на ума?
- Чух го някъде - отвърна Алекс. - Явно не съм разбрал.
- Явно - кимна Кевин. - Вие добре ли сте? Имате ли отопление?
- О, да, всичко е наред. Просто се чудех как е майка ти.
- Липсва ѝ старият ни апартамент. Когато е достатъчно трезвена, че да си го спомни.
- А на теб какво ти липсва? - попита Алекс. - Кое е това, което ти липсва най-много?
Кевин сви рамене.
- Може би телевизията. Читавата храна. Интернет. Слънцето не ми липсва чак толкова. Вече поне нямам лунички. А на теб?
Алекс се опита да намери отговор, който да е едновременно кратък и искрен.
- Семейството - промълви накрая той.
- Беше глупаво да питам - отвърна Кевин. - Липсва ми усещането, че съм умен. С това компенсирах за доста неща в живота.
- При мен също - призна Алекс.
- Мислиш ли си понякога, че това е просто кошмар и някой ден ще се събудиш и нещата ще бъдат като преди? - попита Кевин.
Алекс поклати глава.
- Нито пък аз - въздъхна Кевин. - Но майка ми си го мисли. Затова е все пияна. Когато изтрезнее, осъзнава, че всичко това е истина. Дано Харви има големи запаси от алкохол. Мисля, че мама би се самоубила, ако ѝ се наложи да остане трезвена.
- Съжалявам. Сигурно не ти е леко.
- Преживява се - отвърна Кевин. - И аз бих пил непрекъснато, ако не трябваше да се грижа за нея.
Опашката за храна най-сетне се раздвижи. Една жена на няколко крачки пред тях припадна. Алекс и Кевин просто я заобиколиха.
Когато най-после взеха торбите, Кевин подаде своята на Алекс.
- Този път не е особено много - отбеляза Кевин.
Алекс надникна вътре. Всяка торба съдържаше кутия ориз, консерва червен боб, консерва зеленчуци и две консерви доматена супа.
- Може би Харви ще има нещо - каза Алекс. - Остава ли уговорката за понеделник сутрин?
- Не бих го пропуснал - отговори Кевин. - Точно в седем, пред твоя блок.
- Добре. А сега ще ида до къщи. Ще се видим в училище.
- Задължително - кимна Кевин.
- А, и Кевин...
Кевин спря на място.
- .. .Нищо - довърши Алекс. - Просто исках да ти благодаря, че идваш с мен.
- Винаги - отвърна Кевин. - Ще се видим в училище.
събота, 3 декември