В миг откачи. Нямаше сигнал, защото мами беше мъртва. В следващия момент осъзна колко глупава беше тази мисъл и се разтресе от беззвучен смях. Нямаше нищо чудно в това, че не бяха получили вести от мами. Дори беше невероятно, че въобще бяха успели да се свържат с папи и Карлос.
Алекс се върна при телевизора и включи канала с международните новини. Говорителят интервюираше важен на вид учен относно това, кога би могло да се очаква нормализиране на ситуацията.
- Възможно е нещата изобщо да не се върнат към нормалното си състояние - заяви ученият. - Не искам да всявам смут, но не виждам как хората биха могли да върнат луната в орбитата й.
- И все пак трябва да има начин, нали? - настоя говорителят. - Учените от НАСА най-вероятно работят денонощно в търсене на решение.
- Дори и да съставят подходящ план за действие, пак ще им отнеме месеци или дори години, за да успят да го осъществят - отговори ученият. - Станалото вчера бледнее пред това, което ни предстои.
- Но не смятате, че е редно да изпадаме в паника- каза водещият с онзи успокояващ тон, с който говореха по телевизията, когато ситуацията станеше най-страшна. - Несъмнено не трябва да се поддаваме на паниката точно сега.
Преди Алекс да успее да разбере каква алтернатива предлагаше ученият, токът изгасна отново.
Алекс изруга тихо. Без телефон, без ток, с две малки сестри, за който трябваше да се погрижи до завръщането на родителите си. Явно Бог не искаше да го улеснява излишно.
Всъщност не искаше улеснява когото и да било. Наводнения в метрото. Поражения из целия свят. Колко ли хора бяха загинали през последните два дни? Хиляди? Милиони? След колко време щеше да се върне Карлос в базата? След колко време щеше да се прибере папи от Пуерто Рико, кога от болницата щяха да дадат почивка на мами?
Нареди си да спре. Звучеше като леля Лорейн. Една dramatica в семейството стигаше. Без значение колко ужасна изглеждаше ситуацията, Алекс нямаше да се поддаде на страха. Не и докато беше отговорен за Джули и Бриана.
Отиде в стаята си и извади една тетрадка. Знанието беше враг на страха. Преди всеки дебат Алекс съставяше списък със силните и слабите страни на позицията си. Сега щеше да направи същото.
Начерта три колони и написа отгоре:
„КАКВО ЗНАМ“, „КАКВО МИСЛЯ“, „КАКВО НЕ ЗНАМ“.
Под „КАКВО ЗНАМ“ написа:
Няма метро
Наводнения
Луната е по-близо до Земята
Карлос е добре
Бри и Джули са добре
Училище в понеделник
Нямаше смисъл да записва какво беше чул за Европа или Масачузетс. Хората там можеха да си съставят свои списъци.
Захапа химикалката и се замисли. После написа: Храна в апартамента.
Разбира се, в момента приемаше допускането, че Джули е сложила нещо друго освен гъби и шоколади.
Но мами почиваше в сряда и най-вероятно беше ходила до супермаркета, за да напазарува. Алекс си отбеляза наум да провери шкафчетата в кухнята, но все пак се съмняваше да им липсва храна.
Огледа списъците. Под „КАКВО НЕ ЗНАМ“ написа:
След колко време нещата ще се оправят
Явно никой не знаеше. Но това не значеше, че нещата няма да се оправят. Може би Алекс просто беше случил на единствения песимистичен учен по телевизията.
Пък и, напомни си той, Ню Йорк винаги оцеляваше. Трябваше да оцелее. Съединените щати, светът, всичко щеше да рухне без него. Можеше да отнеме известно време и определено количество политиканстване, но в крайна сметка Ню Йорк винаги се възстановяваше след всяка беда. Момчето живееше в най-великия град на света, а това, което го правеше такъв, бяха хората. Алекс беше нюйоркчанин с пуерториканска кръв - роден и възпитан с твърдост.
Пуерто Рико. Бри се беше чула с папи. Вдигна химикалката, за да напише „Папи е добре в Пуерто Рико“ в графата „КАКВО ЗНАМ“, но в този момент осъзна, чс реално не знаеше дали е така.
Какво точно беше казала Бриана? Че е получила обаждане, че е имало силно пращене, че дочула как някой казва „Пуерто Рико“ и че тя го е сметнала за папи.
Семейството на папи беше от Милагро дел Map, малък град между Сан Хуан и Фахардо, на северното крайбрежие на Пуерто Рико. Алекс се беше натъжил, когато му казаха, че нана е починала, ала всъщност не я беше познавал особено добре. Но пък майката на мами беше починала, преди самият Алекс да се роди, и мами не поддържаше връзка с баща си, така че нана беше последната от бабите и дядовците на момчето. Но това не беше достатъчно основателна причина да отиде на погребението ѝ. Мами не можеше да вземе отпуск от новата си работа, а Карлос беше прекалено далеч. Затова папи беше отишъл в Пуерто Рико сам и се беше срещнал с двамата си братя и семействата им в малкото градче на крайбрежието.