Предложи да се помолят в мълчание, преди да тръгнат, и видя благодарността в очите на Бри. Когато моментът за тръгване настъпи, той затегли шейната на Бри, а Джули вървеше покрай тях.
Не беше лесно, тъй като и двамата с Джули трябваше да крачат през непочистен сняг, а скоро ръката и гърбът го заболяха от усилието да тегли шейната с Бри и раниците. Джули предложи да помогне и сложи една раница на гърба си и друга на гърдите си. С това товарът на Алекс не се облекчаваше особено, но момчето беше благодарно на сестра си за положените усилия.
Отне им цял час да стигнат до Седемдесета улица и дотогава Бри вече дишаше трудно. Джули падна на Шейсет и осма улица и Алекс трябваше да я издърпа, което му отне повече енергия, отколкото би искал да пожертва. В ботушите на Джули влезе сняг и тя затрепери неконтролируемо. Алекс не знаеше дали да я разтърси, удари или прегърне.
- Хайде - каза той колкото на себе си, толкова и на сестра си. - Не остана много път. Можем да се справим.
На Шейсет и втора улица вече не беше толкова сигурен. Все още трябваше да стигнат до „Кълъмбъс Съркъл“ и да извървят километър и половина по градските улици. Имаха ли достатъчно сила? Бри кашляше, а крачките на Джули ставаха все по-бавни.
„Това е смехотворно“, каза си Алекс. След два часа, че и по-малко, щяха да са на Порт Ауторити и да се приготвят за пътуването към спасението. Трябваше да издържат още малко.
Вятърът се усили и Алекс почувства соления бриз, смесен с познатата пепел. Очите му се насълзиха, вече не виждаше и на две крачки пред себе си. Спомни си предложението на Харви - осигурен превоз за него и Бри до безопасно място в замяна на Джули. Осъзна, че Бри можеше да умре на шейната. Нима отново беше взел поредното грешно решение? Можеше ли да е сигурен, че ще опази Джули по-добре от някой непознат?
Вятърът зазвуча като присмех - чуваше как папи го нарича debilucho', а Карлос му казва „пъзльо“. Те бяха истински мъже. Те не биха се докарали до такова положение.
1 Слабак (исп.). - Б. Пр
Джули отново падна. Раницата на гърдите ѝ подгизна от снега и стана видимо прекалено тежка. Алекс я взе от сестричката си и я сложи на шейната.
- Мога да взема третата раница - предложи Джули. - Сложи ми я.
Алекс поклати глава.
- И така сме добре - отвърна той. - Продължаваме напред.
Но нещата се влошиха на Петдесет и седма улица, тъй като отново навлязоха в цивилизацията. Снегът от тротоара край Осмо авеню беше почистен, тоест не можеха да използват шейната.
Край тях мина камион, шофьорът ги изгледа на кръв и започна да крещи псувни.
- Трябва да се върнем на тротоара - каза Алекс.
- Там не можем да дърпаме шейната - отвърна Джули.
Алекс кимна.
- Ще измислим нещо - въздъхна той и задърпа шейната към бордюра.
Вдигна Бри и я понесе на рамото си, като пожарникар. Джули вдигна шейната на тротоара. После я задърпа, докато Алекс се опитваше да запаси равновесие по заледения терен.
Падна два пъти. Първия път Джули успя да се хвърли напред и да омекоти падането му, така че тримата се строполиха на тротоара заедно. Щеше да е забавно, ако на света бе останало нещо весело.
Втория път Джули не успя да помогне и той падна болезнено, носът му се удари толкова силно в тротоара, че Алекс си помисли, че го е счупил. Шокът разтресе Бри и тя започна да се задъхва отчаяно.
Докато Алекс избърсваше кръвта от лицето си, Джули прерови чантата на Бри, откри броеницата и я подаде на сестра си. Бри се вкопчи в броеницата, сякаш тя олицетворяваше самия живот.
- Dios te salve, María. Llena eres de gracia9 - започна Джули.
Познатите думи на молитвата, изречени на испански, както ги бе изговаряла мами, успокоиха Бри. Когато си пое дъх, тя зарецитира редом с Джули, докато Алекс стоеше край тях и се убеждаваше, че никога вече не трябва да подценява малката си сестра.
Пътуването стана по-поносимо, докато приближаваха „Порт Ауторити“ и Алекс отново повярва, че наистина ще успеят да се справят. Видяха няколко души, докато вървяха по Осмо авеню и макар никой да не им предложи помощ, все пак никой не ги напсува. Имаше множество тела и по височината на купчините Алекс разбираше, че доста от тях са оставени наскоро. Болести и самоубийства. Там, където отиваха, нямаше да има подобни неща.
За последен път Алекс беше идвал на „Порт Ауторити“ през май, когато автогарата беше пълна с истерични хора, опитващи се да избягат. Изненада се, че отпред не чакаха хора за неговия автобус, но предположи, че може би ще влязат от друг вход или вече са вътре. Не можеше да погледне часовника си, без да раздруса Бри, затова попита Джули за часа. Тя спря да дърпа и провери.