Може би не папи се беше обадил. Може би е бил някой от братята му. Или пък някой е набрал грешен номер и е търсил Питър или Рики и на Бри ѝ се е счуло като Пуерто Рико.
Алек си заповяда да се успокои. Може да е бил папи, може и да не е бил. Нямаше значение. Нямаше причина да се опасява от най-лошото, но все пак можеше да се каже, че папи най-вероятно няма да се върне в неделя. Дори и да се случеше някакво чудо и всичко да се оправеше, пак щеше да има забавяния, точно като след обилни снеговалежи. Щом в Ню Йорк нямаше ток и телефонен сигнал, едва ли в Сан Хуан щеше да има.
В съзнанието му нахлу образът на шестметрова вълна. Дали Милагро дел Map беше защитен срещу нещо подобно? Би ли могъл някой да оцелее?
Алекс поклати глава. Беше опасно да мисли за това или за наводнените тунели, пълни с удавници. Докато не получеше друга информация, щеше да вярва, че папи е на сигурно място в Пуерто Рико, а мами е на сигурно място в Куинс. Просто нямаше да ги споменава в списъците си.
Алекс огледа трите колони. Не беше написал нищо под „КАКВО МИСЛЯ“. В действителност изобщо не искаше да мисли. Искаше да се събуди и да чуе как папи му се кара, мами го защитава, а Бри и Джули спорят коя от двете се мотае по-дълго в банята. Искаше луната да се върне на мястото си, а песимистичният учен да се скрие в някоя пещера. Искаше да го приемат с пълна стипендия в „Джорджтаун“ и да отиде на летен стаж при сенаторите на Съединените щати. Искаше да е първият президент на страната от пуерторикански произход.
А повече от всичко искаше родителите му да са здрави. Дори наум не можеше да си каже „живи и здрави“. Трябваше да са живи. Просто ги нямаше в момента, това беше всичко. Папи го нямаше, защото беше отишъл на погребението на нана, а мами я нямаше, защото я бяха повикали в болницата. Временно отсъстваха, подобно на Карлос. И двамата му родители се притесняваха за Алекс и момичетата. И двамата се опитваха да се приберат у дома.
Щом метрото не се движеше, мами трябваше да се прибере в Манхатън с автобус. С настоящите задръствания, това можеше да отнеме часове. Ала тя не би искала да завари вкъщи купчини найлонови торби с продукти. Алекс реши да помоли Бри и Джули да разпределят и приберат храната. Те знаеха по-добре от него кое къде стои в кухнята.
На папи щеше да му е по-трудно да се върне, но не и невъзможно. Самолетните полети, рано или късно, щяха да бъдат подновени. Папи можеше да вземе автобус от летището до „Порт Ауторити“ и да извърви пеш последните няколко мили до квартала.
Алекс погледна часовника си и видя, че ако се облече бързо, би могъл да хване литургията от 8,15 в църквата „Сейнт Маргарет“. Зачуди се дали да събуди Бри и Джули и да ги покани да дойдат с него, но прецени, че това само би създало голяма суматоха. И без това всички щяха да отидат в неделя, може би дори с мами, и щяха да се помолят за завръщането на папи. А тази сутрин Алекс щеше да отиде сам.
Остави бележка на сестрите си, въпреки че те едва ли щяха да се събудят, преди да се е върнал, премина пo авеню „Колумб“, пресече предпазливо „Бродуей“ и след две преки достигна черквата. Слънцето блестеше ярко, но дори и така луната се виждаше ясно, както се случваше понякога през деня. Само дето сега беше доста голяма. Прекалено голяма.
Алекс с облекчение забеляза, че черквата е отворена, и се изненада от броя на хората. Бяха повече, отколкото би предложил, и не всички бяха стари. В очите на мнозина се четеше страх, редица лица бяха облени със сълзи. Алекс се зарадва, че беше оставил сестрите си вкъщи.
Очакваше литургията да започне по традиционния начин, но вместо това отец Франко имаше специално съобщение. Алекс забеляза, че отчето четеше от лист хартия. Това успокои момчето. Докато хората изготвяха планове и списъци, по света имаше ред.
- Служители от архиепископията поддържат постоянна връзка с кметството - започна отец Франко. -Когато работещите в архиепископията научат нещо, ще информират енорийските свещеници, за да можем да го съобщим на хората от нашето паство. - Той вдигна поглед от листа и се усмихна. - Имате нова причина да посещавате литургиите в делнични дни.
Из залата се понесе нервен смях.
- Добре - продължи отец Франко, - уведомиха ни, че метрото още не е отворено, а автобусите се движат по ограничен маршрут, така че гражданите се умоляват да останат в близост до домовете си, освен ако работата им не е от централно значение за оцеляването на общността. Шофирането не е препоръчително, освен в спешни случаи. В града е въведен вечерен час от осем вечерта до шест сутринта. - Той отново вдигна глава. - Това са си направо драконови мерки, но както и сами разбирате, положението е трудно. Знам, че се чудите кога ще бъде възстановено електрозахранването. Надяват се да пуснат мрежата в целия Манхатън до понеделник.