Но Джули никога не правеше това, което той искаше, и този път не беше изключение.
- Няма значение - заяви тя. - И без това храната нямаше да ни стигне.
- Най-вероятно си права.
Запътиха се към дома.
- Ще проверя положението при Харви- каза Алекс. - Имам палто и шишенце аспирин. Може да ми даде нещо за тях.
- Как ще оцелееш без палто? - попита Джули.
- Ще се справя. Ще се разхождам наметнат с одеяло. Може би с Бри ще измислите как да го нагласитс така, че да напомня повече на палто и ръцете ми да са свободни при следващото отиване до „Порт Ауторити“, за да мога да дърпам шейната.
Джули застана абсолютно неподвижна.
- Не мисля, че шейната ще ни трябва - прошепна тя, сякаш някой щеше да я чуе на пустата улица.
- Ще ни трябва за Бри - отговори Алекс.
- Последният ѝ патрон е на привършване - каза нежно Джули. - Използва го от две седмици. Понякога нощем тя кашля, не си пръска от него и ми се струва, че ще умре на място в спалния чувал.
- Бри няма да умре. Ще заминем след по-малко от две седмици. Просто трябва да осигурим достатъчно храна, за да оцелеем дотогава.
- Звучиш като нея, когато говори за мами и папи и настоява, че са още живи.
- Различно е - отвърна Алекс. - Не можем да направим нищо за нашите родители. Но можем да се постараем да останем живи. И тримата.
- Искаш ли да вземеш палтото ми? - попита Джули. - И без това е прекалено голямо за мен.
- Задръж го - отвърна Алекс. - Може следващата седмица да го занесем на Харви.
Вървяха в мълчание, докато стигнаха обратно до блока си.
- Не се страхувам от смъртта - каза Джули. -Осъзнах, че в рая има повече мои познати, отколкото на земята. Мами и папи, и Кевин. И още много хора. Просто не искам да умра последна. Това ме плаши най-много, че ти и Бри ще си отидете и аз ще остана съвсем сама.
- Това няма да се случи - заяви Алекс.
Джули се вгледа в него. Лицето ѝ представляваше особена комбинация от младост и неестествено стареене.
- Обещаваш ли? - попита тя.
- Обещавам.
Ненавиждаше мисълта да се изкачва дванайсет етажа, но не беше взел шишенцето аспирин със себе си, а то щеше да му трябва. Катеренето по стълбите им отне два пъти повече време, отколкото миналата седмица. Не знаеше как щеше да свали Бри и шейната на двайсет и шести.
Когато влязоха в апартамента, сестра им спеше. Дишането ѝ беше затруднено. Когато патроните ѝ свършеха, Алекс щеше да намери силата най-сетне да използва приспивателните хапчета. Щяха да умрат спокойно и това беше най-доброто, на което биха могли да се надяват.
Намери шишенцето аспирин и каза на Джули, че тръгва.
- Искаш ли да дойда с теб? - попита тя.
- Не, остани тук.
Не знаеше какво би направил, ако Харви предложеше да я купи в нейно присъствие. Той измина стълбите, без да бърза, и после полека се запъти към магазина на Харви. Знаеше, че е възможно да не е пристигнала никаква храна и Харви да няма какво да предложи. Също така знаеше, че Харви можеше да сметне палтото му и аспирина за безполезни. Знаеше доста неща, които не искаше да знае.
Но когато пристигна, завари нещо, което не беше очаквал - заключена врата.
Алекс потропа. Може би Харви беше в клозета. Не последва отговор. Беше ли заминал Харви? Беше ли успял да избяга въпреки карантината?
Мисълта вбеси Алекс. Ако Харви беше заминал, несъмнено бе взел всичката храна със себе си. Ала Алекс беше прекалено разярен, за да мисли трезво. Свали обувката си, използвайки малкото сила, която му беше останала, и удари с нея предния прозорец. По земята се пръснаха парченца разбито стъкло.
Алекс отново се обу, протегна ръка и отключи вратата. Харви лежеше на пода, дясната му ръка беше изпъната, сякаш се опитваше да вземе нещо.
Алекс свали ръкавиците си, наведе се и потърси пулс. Не успя да открие, но Харви беше още топъл затова момчето долепи ухо до устните на Харви и се опита да долови дишане. Не че знаеше какво да прави, ако Харви се окажеше жив.
Нямаше значение. Харви беше мъртъв. Най-вероятно бе умрял преди не повече от десет минути. Последният от изчезващия вид.
Алекс знаеше, че трябва да се помоли за душата на Харви, но единствената молитва, която успя да прошепне, беше: „Моля те, Боже, нека намеря малко храна“. Прекрачи тялото на Харви и започна търсенето.
Витрината беше напълно празна. Отчаян, Алекс отвори вратата на банята. На мивката имаше две свещи, а върху капака на тоалетната - два кашона.