- Може ли още? - попита той. - Моля те.
- Предполагам. - Джули отиде в кухнята и се върна с пълна чаша. - Пий бавно. Гладен ли си?
- Не знам. Струва ми се, че ще бъда. Чувствам се по-добре от вчера, но цялото тяло продължава да ме боли.
- Аспиринът би трябвало да те облекчи.
- Колко е часът? - попита Алекс.
- Престани да ми задаваш този въпрос - озъби се Джули. - Има ли значение?
Алекс се зачуди дали да не каже на Джули да не му говори с такъв тон, но реши, че не си струва.
- Къде е Бри? - попита вместо това той. - И тя ли спи?
- По-добре заспивай отново - отвърна Джули. -Все още е рано.
Идеята беше добра. Щеше отново да се унесе и да остави аспирина да си свърши работата. Когато се събудеше, несъмнено щеше да се чувства много по-добре.
Събуди се с усмивка на лицето. Беше сънувал нещо много приятно, макар да не си спомняше подробностите. Май беше живял в уютно градче, подобно на тези, които беше посещавал по време на летните лагери. Хората се разхождаха усмихнати. Помнеше усмивките.
- Вече е ден, нали? - промълви на Джули.
Тя седеше на фотьойла с лице към него, но изглежда, наблюдаваше външната врата. Алекс се обърна да види има ли нещо интересно там, но всичко изглеждаше както обикновено.
- Да - каза Джули. - Ден е.
- Помня, че пих вода. Кога беше това?
- Преди около три часа. Искаш ли още аспирин?
Алекс поклати глава и леко се замая от движението.
- Още не. Надявам се ти и Бри да не се заразите. Много аспирин ли остана?
- Достатъчно - отвърна Джули. - И няма да се заразим. Вече щяхме да сме се разболели, ако имаше такъв шанс.
- Защо си зяпнала вратата? - попита Алекс. - Очакваш ли някого?
- Не, разбира се. Просто ми писна да гледам към теб.
- Не те виня - въздъхна Алекс. - Бри спи ли?
Джули извърна поглед от вратата.
- Бри не е тук.
- Какво искаш да кажеш? - попита Алекс. - Къде е?
- Не знам.
Алекс се опита да измъкне ръцете си от влажния и вмирисан спален чувал.
- Къде мислиш, че е? - попита той.
- Не знам. Виж, убедена съм, че е добре. Защо не поспиш още малко. Може би ще се върне, преди да се събудиш.
- Не ми се спи. Къде, по дяволите, е Бри?
- Казах ти, че не знам - отговори Джули. - Вчера, докато имаше ток, тя реши да отиде на църква. Ти имаше рожден ден и тя реши да запали свещ и да благодари на Светата Дева, че е спасила живота ти. Казах ѝ да не го прави. Наистина, Алекс. Казах ѝ, че Светата Дева оценява благодарността ѝ и няма нужда да ходи до черквата. Но Бри каза, че е същинско чудо, че си оздравял, и освен това ти имаше рожден ден, а мами винаги пали свещи на рождените ни дни.
- Глупачка! Защо не я спря?
- Не можех! - проплака Джули. - Бри е като папи. Като ѝ хрумне нещо, не можеш да я разубедиш. Казах ѝ да остане тук, уверих я, че ще отида вместо нея, но тя отвърна, че искала да се изповяда, за да получи причастие на Коледа. Изглеждаше толкова по-добре. Нямаш представа колко направи, докато ти лежеше болен. Помислих, че Светата Дева е сътворила второ чудо и е излекувала Бри. И токът дойде. Трябваше само да отиде до черквата и после да се качи обратно с асансьора.
- Защо не отиде с нея? - настоя Алекс. - Можеше да я наглеждаш.
- Наглеждах теб.
Алекс зашава, опитвайки се да намери ципа на спалния чувал.
- Откога я няма? - попита той. - Колко е часът?
- Наближава един. Няма я от близо двайсет и четири часа.
- Господи. Може да е навсякъде! Опита ли да я потърсиш?
- Не можех да те оставя сам - каза Джули.
- Е, сега можеш. Вземи свещта и провери стълбището. Може би Бри се е прибрала снощи, след като токът отново е спрял, и е прекарала нощта на стълбите.
- Ще се оправиш ли сам? - попита Джули.
- Добре съм - озъби се той. - Намери Бри.
Джули кимна. Взе свещта и излезе от жилището.
Алекс успя да се измъкне от спалния чувал. Съблече се и си сложи чисти дрехи. Още смърдеше, но това нямаше значение.
Отиде в кухнята и си изми лицето със студена вода. Цялото му тяло трепереше, докато отваряше шишенцето с аспирин и поглъщаше още две хапчета. Изобщо не беше сигурен, че би могъл да се върне в хола, но знаеше, че трябва да го направи. Всяка стъпка беше като изкачване на Еверест и когато най-сетне достигна до дивана, сърцето му туптеше като лудо.
Спомни си, че не е ял от дни. Проблемът беше, че нямаше сили да се върне обратно до кухнята и да намери нещо за хапване. Не знаеше дали би могъл някога въобще да се изправи.
Нещо го накара да се свлече на четири крака и да запълзи към спалнята на момичетата. Не мислеше, че Бри и Джули биха му устроили подобна шега, но все пак трябваше да провери дали Бри наистина я няма.