Выбрать главу

- Няма как да знаем, преди да проверим. Ако не искаш да дойдеш, ще отида сам.

- Ще можеш ли да се качиш по стълбите? - попита Джули.

- Ще се справя - отвърна ядосано той. - Идваш ли с мен?

- Разбира се, че идвам.

Двамата излязоха от 12 Б и заслизаха надолу. Алекс се стресна от това, колко усилия му отнемаше изминаването на всеки един етаж. Съмненията на Джули относно способността му да се качи обратно изглеждаха основателни. Но той щеше да се притеснява за това, когато му дойдеше времето.

Не беше излизал навън от близо седмица. Почти всичко си беше същото, само снегът беше станал тъмносив. Студът нахлу в дробовете му и той се закашля.

- Това е голяма грешка - каза Джули.

- Трябва да я потърся - отвърна Алекс. - Не мога да я оставя да изчезне.

- Нима мислиш, че аз мога? - проплака Джули. -Ами ако отново се разболееш? Какво ще правя тогава?

Алекс не ѝ обърна внимание. Направи две крачки по тротоара и се запита какво, по дяволите, си мислеше, че върши.

- Почакай, хрумна ми нещо - обади се Джули.

- Какво?

- Хайде да вземем шейната - предложи тя. - Ще седнеш, а аз ще те дърпам.

- Достатъчно силна ли си? - попита той.

- Дано да съм. Ти не можеш да направиш и крачка. Шейната е в стария ни апартамент, нали? Не си я давал на Харви?

- Не, там е. - Застана абсолютно неподвижно, после очите му просветнаха. - Бри! Обзалагам се, че е в мазето. Върнала се е от черква в четвъртък, не е имало ток и е решила да остане там. Хайде. Обзалагам се, че от два дни ни чака да я спасим.

- Наистина ли мислиш така? - попита Джули, но и тя се спусна обратно към входа.

Алекс едвам смогваше да я настигне, но адреналинът го изпълни с енергия и момчето се спусна по стълбите почти толкова бързо, колкото и сестра му.

- Бри? - извика Джули. - Бри, тук ли си?

Не последва отговор.

- Почакай малко - каза Алекс и потърси ключа от стария им дом. С треперещи пръсти го пъхна в ключалката и отвори с тласък вратата. - Бри? Бри, добре ли си?

Джули заснова из жилището, викайки сестра си.

- Не е тук - каза тя.

- Може би е в кабинета на папи - предположи Алекс. - Може би е отишла там.

Отидоха до кабинета на папи. Алекс завъртя ключа в ключалката, но когато отвори вратата, стаята беше празна.

- Донеси шейната - каза той на Джули. - Ще претърсим улиците.

Джули го послуша. Взе шейната и я изнесе пред входа. Щом бяха навън, Алекс седна и остави Джули да го тегли. Нареди ѝ да спира пред всяка купчина тела, ала не откриха нови трупове. Ако хората продължаваха да умират, значи, го правеха в жилищата си.

Отидоха до „Сейнт Маргарет“ просто за всеки случай, но отец Франко каза, че не е виждал Бри от четвъртък.

- Ще продължа да се моля за нея - каза той, а Алекс му благодари и каза, че ако разбере нещо, може да ги намери в 12 Б.

Двамата с Джули обикаляха Западна Осемдесет и осма улица, отидоха нагоре чак до Деветдесет и втора и слязоха надолу чак до Осемдесет и втора. Част от разстоянието Алекс измина пеша, а през останалото време седеше в шейната. Крещяха името на Бри на всяка крачка, но улиците бяха тихи, като се изключат воят на вятъра и топуркането на плъховете.

Тя беше изчезнала. Подобно на мами и папи, Бри просто беше изчезнала.

неделя, 25 декември

Събуди се с треска. Джули не му позволи да излезе - нито за да търси Бри, нито за да отиде на църква. Алекс беше прекалено слаб, че да спори.

- Искаш ли да отидеш на литургия? - попита той, въпреки ужаса от мисълта, че Джули може да се изпари из улиците, както бе сторила Бри.

Тя поклати глава.

- Това не е последната Коледа - отвърна.

И двамата знаеха, че най-вероятно не е права, но никой не го изрече на глас. Вместо това продължиха да седят безмълвно и да гледат към вратата, молейки се за чудо.

понеделник, 26 декември

Джули беше заспала на стола. Алекс стана и запали свещ, за да погледне часовника си. Беше 8,30 сутринта.

Приближи се до Джули и я събуди с разтърсване.

- Ставай - каза й той. - Веднага.

Тя се взря в него.

- Бри ли е? Да не си я намерил?

- Не. Но е двайсет и шести. Трябва да отидеш до „Порт Ауторити“ и да хванеш автобуса.

- Затова ли ме събуди? - попита Джули. - Дори не знаем дали изобщо ще има автобус. Ами Бри?

- Аз ще остана и ще я търся. Но поне ти ще бъдеш в безопасност.