Двете с мама изпразнихме килера (което не ни отне много време, даже с допълнителната храна, която получихме вчера) и пренесохме всичките дърва там. Съдомиялната продължаваше да работи и разбира се, по същото време бяхме пуснали и пералнята.
Мама миеше пода на кухнята, докато аз почиствах всякакви остатъци и петна от трапезарията. Токът ни даде възможност дори да минем с прахосмукачка.
— Да преместим ли матраците вътре? — попитах аз, когато трапезарията беше посрещната от одобрителния поглед на мама.
— Все още не — отвърна тя. — Всичко зависи колко често имаме ток, особено през нощта. Може никога да не се преместим.
Чудесно. Пренасях дърва до изнемогване, за да се доближа до една фантазия.
Мама избухна в смях, когато ме видя да се мръщя.
— Нещата ще се оправят — каза тя. — Обещавам ти.
Исках да я попитам как. Дали имаше предвид, че отново ще има ток през цялото време, или че слънцето ще започне да грее и ще можем да си направим зеленчукова градина, или че Мат и Джон ще се завърнат с достатъчно риба, за да доживеем до края на дните си, или че ще се преместим някъде, където има храна, течаща вода и балове. По-скоро бал за завършването, тъй като тогава ще съм на възраст за завършване. Чудя се дали ще мога да завърша поне „Ромео и Жулиета“.
Не я попитах. Вместо това сложих и второто пране в сушилнята, както и една ароматна кърпичка. Хортън, който при звука от прахосмукачката беше избягал горе, се върна долу и седна в скута ми, докато се преструвах, че чета Шекспир на светлината на лампата, а всъщност мислите ми бяха насочени към храна и вода, сини небеса и балове.
10 май
He знам дали Хортън не харесва храната, която Мат му намери, или се пази за карагьоза, който братята ми казаха, че ще донесат, или просто му липсва Джон, но едва хапва.
Мама казва, че ще яде, когато огладнее.
Котешката храна беше на привършване, преди Мат да донесе онази торба, а аз искрено се притеснявах какво ще се случи, когато наистина свършеше. Едно време хората хранели котките си с остатъците от масата или котките си хващали мишки.
Хортън едва ли щеше да е заинтересуван от консервиран грах, ако въобще останеше, защото всъщност никога не оставаше. При целия този студ, суша, сняг, лед и пълна липса на слънчева светлина мишките бяха измрели до крак.
Бях на шест години, когато татко донесе Хортън у дома. Явно той смяташе и Джони за котенце, тъй като двамата си играеха постоянно. Хортън се превърна в котката на Джони, а не нечия друга, но всички го обичахме и не ми се искаше да си представям живот, в който него го нямаше. Вече е на единайсет и не прави нищо друго, освен да спи, да яде и да стои в скутовете ни, но продължава да бъде синьото, зеленото и жълтото в нашия живот.
Надявам се да почне да харесва новата си храна. Надявам се също така да намерим още храна или братята ми да донесат достатъчно карагьоз.
11 май
Казах на мама, че ще покарам колело по Хауъл Бридж Роуд и ще спирам в къщите, за да потърся отоплителни уреди. Попаднех ли на такива, щях да намеря някакъв начин да ги превозя до къщата ни.
— Не може да ходиш сама — каза мама. — Прекалено е опасно.
Понякога съм толкова глупава, че изненадвам самата себе си.
— Обиколих сама целия Шърли Корт — похвалих се аз.
— Кога си направила подобно нещо? — учуди се мама.
Тогава спечелих златния медал по тъпотия.
— В събота — отвърнах гордо. — Там намерих всичко, което донесох със себе си.
— Мислех, че сте били заедно.
— Тръгнахме тримата, но веднага се разделихме.
— Искаш да кажеш, че сте ме излъгали?
Усетих, че това „вие“ всъщност е „ти“. Мат не лъже. Джон не лъже. Само Миранда го прави.
— Не сме те излъгали — отвърнах аз. — Беше идея на Мат.
— Не ми пука чия идея е било! — развика се мама. — Било е опасно и си го знаела, затова си ме излъгала.
— Не мога да повярвам — изумих се аз. — Мат и Джон може да ходят където си искат. Даже не сме сигурни дали ще ги видим отново някога, а ти си ми бясна, че съм отишла на Шърли Корт сама?
Бяха минали месеци, откакто аз и мама се бяхме карали сериозно, и двете бяхме насъбрали доста. Тя пищеше, че съм безчувствена и безотговорна, а аз ѝ отвръщах, че е тиранин и че обича братята ми повече от мен!