Сметнах, че трябва да изрека молитва за тези хора, да покажа уважението си към живота, който бяха водили, и онова, което всъщност бяха. Не знам много молитви и единственото, което ми дойде веднага на ума беше „избави ни от злото“, което не ми се стори подходящо. Вместо това казах „Съжалявам!“ силно и ясно, след което го повторих отново.
Можехме ние да сме на тяхно място. Трябваше да сме ние. Нямахме повече право от тези хора, да останем живи на 11 май. Защо Мишел Уебстър да е мъртва, а аз не? Тя се справяше по-добре в училище. Имаше повече приятели. Въпреки всичко, ето ме мен, стоя пред мъртвото ѝ тяло.
Избави ни от злото. Изпрати ни при злото май е по-подходящо.
Качих се на колелото си, започнах да въртя педалите с всички сили и се озовах на черния път зад гимназията.
От там поех към града, обратно към Хауъл Бридж Роуд, обратнo към нашата къща и слънчевата стая.
Мама ми отвори вратата. Смятах, че ще бъде любяща и внимателна, но не се оказа така.
— Значи, се върна — каза тя. — Не бях сигурна, че ще го сториш.
— Нямаше къде другаде да отида — отвърнах аз и се насочих към огъня, от чиято топлина отчаяно се нуждаех. — Момчетата… — започнах.
— Няма да се върнат? — рече мама.
— Как биха могли? — попитах я аз. — Мъртви са. Всички са мъртви.
Мама пребледня и за един миг си помислих, че ще се свлече на пода.
— Мат и Джон са мъртви? — изпищя тя.
— Не! — изкрещях в отговор аз. — Не Мат и Джон! — Представих си братята ми на могилата, представих си всички нас там и издадох звук, който дори не мога да опиша. Дойде някъде отвътре, от мястото, където крия гнева и мъката си, един звук, който никой не трябва да чува.
— Миранда! — Мама ме сграбчи и започна да ме разтърсва. — Миранда, как разбра? Някой ти каза ли?
— Видях ги! — изхленчих аз. — О, мамо, беше ужасно. Най-лошото нещо, което някога съм виждала.
— Къде? — попита тя. — Можеш ли да ме заведеш до там? Сега. Трябва да отидем веднага.
— Добре — съгласих се аз. — Но не се налага да ходиш, мамо. Не видях госпожа Несбит там. Сигурна съм, че не беше там.
— Госпожа Несбит? — учуди се мама. — Защо госпожа Несбит да е край реката?
— Не съм ходила край реката — обясних аз. — Мат и Джон натам ли… — дори не можех да завърша изречението.
Мама си пое дълбоко въздух.
— Мат и Джон — започна тя, — връщат ли се у дома?
— Как може да се връщат? — попитах аз. — Току-що каза… — все още не можех да го изрека.
— Не съм — възрази мама. — Помислих си, че ти го каза.
— Какво? — учудих се аз. — Какво съм казала? Прибрах се, а ти ми каза, че Мат и Джон няма да се върнат.
— Разкажи ми всичко, което знаеш за братята си — нареди мама. — Не пропускай нищо.
— Заминаха във вторник — започнах да обяснявам аз. — Отидоха при река Делауеър, за да ловят карагьоз. Трябва да се върнат в събота. Това е всичко, което знам. Ти какво знаеш?
— Абсолютно същото — отвърна мама. — О, Миранда. Изкара ми акъла.
Изгледах я за миг, след което двете избухнахме в смях. Странно е: Хортън проспа всичките истерии, но когато ни чу да се смеем (трябва да призная, че и смехът ни беше доста истеричен), се събуди и напусна стаята. Това ни накара да се разсмеем още повече.
— Какво искаше да кажеш за госпожа Несбит? — попита мама. — Какво говореше за нея, Миранда?
Замислих се колко ли ужасена е била мама при мисълта, че може повече да не види никого от нас. Сетих се за всички хора, които изгуби през изминалата година.
— Нищо — отвърнах аз. — Видях поле с много пресни трупове. Братята Бийзли бяха там. Това имах предвид, когато заговорих за момчетата. Госпожа Несбит вероятно не е. Поне се надявам да не е.
Мама кимна.
— Навярно навсякъде има такива гробове — каза тя. По целия свят. Хайде, Миранда. Облечи си нещо по-топло, а аз ще ти направя супа.
Изпълних нареждането. Дори си изядох супата. Но онова, което видях, ме наведе на мисълта — на вледеняващата и болезнена мисъл — че един ден, някъде, и ние ще станем част от планина от трупове, която се издига към мрачното небе.
4 .
12 май
— Мат и Джон ще се върнат утре — каза мама, сякаш, като го повтаряше постоянно, щеше да си гарантира, че братята ми ще се приберат. — Ще ни трябва място, на което да складираме рибата.