Върнах се в слънчевата стая, където мама и Сил продължаваха да говорят за церемонията.
— Не мога да повярвам, че си съгласна с всичко това — казах на мама.
— Не виждам защо да не съм — отвърна тя. — Правила съм и по-глупави неща в колежа. Взех решение да пожертвам първия си договор за книга. Стойте тук, аз ще отида да го потърся.
Оставих купата на пода и седнах на моя матрак.
— Майка ти е невероятна — каза Сил. — Мислех си, че ще се направи на много праведна и ще ни каже да не се занимаваме с езически ритуали, ако ме разбираш какво искам да ти кажа.
Свих рамене.
— Не мисля, че мама вярва в нещо вече — споделих аз. — А и едва ли някоя от вас си мисли, че Луната ще се върне на мястото си само защото ще ѝ принесем в жертва една грозна купа.
— Купата ти е красива — каза Сил, приближи се до трофея ми и го взе. — Навярно си била много горда, когато си я спечелила.
— Не особено — отвърнах аз. — Договорът за първата книга на мама е много по-голяма жертва. Първа книга, първороден, подобни неща.
— Аз също трябва да се откажа от нещо — каза Сил.
— Не дойде с много багаж — отбелязах аз.
Съпругата на брат ми се разсмя.
— Не нося много, когато пътувам — отвърна тя.
— Сигурна съм, че Диана ще те разбере. Освен това ще е толкова омагьосана от купата ми, че няма да забележи нищо друго.
— По-добре да забележи договора ми — каза мама и се присъедини към нас. — Поне тя трябва да оцени колко бързо го открих. Може и да не ти се вярва, Сил, но преди бях много организиран човек.
— Знам какво мога да предложа. — Очите на съпругата на брат ми светнаха. — Косата ми.
— Не! — изревах аз. — Не можеш да отрежеш косата си. Тя е преимущество.
— Вече не ми трябва — отвърна, Сил. — Мат обича мен, а не косата ми. Добре де, не просто косата ми. Къде е ножицата ви?
— Мислиш ли, че трябва да го правиш? — попита мама. — Косата ти е толкова красива.
— Такава е и купата на Миранда — отвърна Сил. — Както и твоят договор. Те са все неща, които са от значение. Къде държите ножицата?
Мама заклати глава, но аз отидох и ѝ я донесох.
— Няма да мога да отрежа плитката ти — констатирах аз. — Прекалено е дебела.
— Не се тревожи — каза Сил и разплете косата си. Взе ножицата от ръцете ми и започна да реже. Когато приключи, косата и не приличаше на нищо, също като моята и тази на мама, но скулите ѝ се очертаваха още по-добре.
Животът наистина е нечестен.
— Сега какво? — попита мама. — Не можем да изгорим купата на Миранда.
— Хайде да заровим всичко — предложи Сил. — Сигурна съм, че Диана ще ни разбере.
Не бях много убедена в това. Последното нещо, което желаех, беше Луната да се приближи още повече поради някакво малко недоразумение.
— Имам торбичка за подаръци някъде — каза мама. — Остана от Коледа. Не от последната Коледа. Държа си панделки в нея. Стойте тук, ей сега ще я донеса.
— Отивам в банята да се погледна на огледалото — заяви Сил. — От години не съм имала къса коса.
Хортън и аз останахме в слънчевата стая, докато се върнат. Котаракът ни не изглеждаше особено заинтересуван от жертвоприношения, така че не го попитах дали ще пожертва любимата си мишка играчка.
Мама и Сил се завърнаха. Първо сложихме купата в торбичката, договора около нея и най-накрая натъпкахме косата на съпругата на Мат.
— В гаража имаме лопата — каза мама. — Миранда, отиди да я вземеш и двете можете да заровите всичко до прозореца. Аз ще остана вътре на топло.
— Ела с нас… — започна Сил и спря по толкова смешен начин, че двете с мама разбрахме веднага какъв е проблемът.
— Наричай ме Лора — каза майка ми. — Благодаря ти за поканата, но предпочитам да наблюдавам от тук.
Отидох до гаража и взех лопатата. Сил излезе навън с торбичката. Избрахме място, на което мама щеше да ни вижда от вътре, и започнахме да копаем на смени. Всичкия сняг вече го няма и земята е рохка, така че тази задача не ни затрудни особено. Освен това сгънах торбичката, за да не е много голяма.
Спомних си колко трудно ми беше да изрека молитва до могилата с мъртви тела и осъзнах, че щом не мога да се моля там, не искам да се моля и на някаква богиня.
— Ти кажи нещо — казах на Сил. — Аз ще се моля в мълчание.
— Добре — съгласи се съпругата на брат ми. — О, Диана, богиньо на Луната. Приеми даровете ни и върни мира и спокойствието на планетата ни.