Татко сияеше.
— Запознай се с Миранда — твоята сестра и кръстница — каза на бебето той. — Миранда, това е брат ти Гейбриъл.
Погледнах към малкото създание, което люлеех в ръцете си.
— Момче ли е? — учудих се аз.
— Роди се точно след полунощ на Коледа — отвърна татко.
От месеци сънувам малката си сестричка, бебето Рейчъл. Преди няколко дни бях изпаднала в такова отчаяние, че се надявах никога да не се роди. В този момент държах същото това бебе, само дето беше момче, а не момиче, и се късаше да пищи.
— Много плаче — каза непознатото момиче. — Но се свиква.
Лиза и мама бяха дошли на предната врата.
— Влизайте, всички — провикна се майка ми. — Сил ще доведе момчетата. Моля, заповядайте. Можете да се стоплите в слънчевата стая, докато направя малко чай.
Лиза взе бебето, което се казваше Гейбриъл, от ръцете ми и за първи път огледах хората, с които беше дошъл татко. Тъкмо сваляха раниците и палтата от гърбовете си и май не забелязаха, че съм се вторачила в тях.
Общо бяха петима, заедно с татко и Лиза. Шест, ако брояхме и бебето. Освен баща ми имаше още двама мъже: единият беше около трийсет и няколко, а другият — или на моята възраст, или на тази на Мат. Момичето, което държеше бебето, беше малко, може би колкото Джон. Всички са толкова слаби в днешно време и сиви, и тъжни, че вече е много трудно да се определи на колко години са. Само дето по-възрастният мъж не беше слаб. Не пращеше от дебелина, но не беше и слаб.
Всички последвахме мама в слънчевата стая.
— Тук е толкова топло — каза младежът.
Печката на дърва гореше, разбира се, както и една от електрическите. Според мама така щяхме да спестим дърва.
— Моля — покани гостите ни мама, — разполагайте се. Лиза, мога ли да направя нещо за бебето?
— Гладен е — отвърна съпругата на татко и започна да го кърми. Другите хора — тяхната банда — се държаха така, все едно това беше най-нормалното нещо на света.
Не трябваше да си търся накъде да извърна поглед, тъй като при нас нахлуха Сил, Мат и Джон. Джон прегърна татко и го държа по-дълго дори и от мен, след което и Мат мина по редицата.
— Запознайте се със Сил — представи жена си по-големият ми брат. — Съпругата ми.
— Съпругата ти? — учуди се татко и отново прегърна Мат. — Кога се случи това?
— Преди три седмици — отговори Мат.
— Може ли да целуна булката? — попита баща ни, но не изчака позволение. Прегърна Сил, която се съпротивляваше за миг, но след това откликна, като също го прегърна и целуна по бузата.
— Можете ли да повярвате? — започна татко. — Синът ми се е оженил.
— Поздравления — каза по-възрастният от двамата мъже и се ръкува с Мат. — Чудесни новини. Хал говори толкова много за теб, но никога не е споменавал, че има снаха.
— От тук ли си, Сил? — попита татко. — Заедно ли учихте с Мат?
— Не — отвърна момичето. — Запознахме са наблизо.
— Чудесно. Лиза, скъпа, можеш ли да повярваш? Мат се е оженил.
— А ти имаш бебе — констатира по-големият ми брат.
— Момче — съобщих аз. — Казва се Гейбриъл.
— Имам братче? — Това беше Джон. — Уха.
Татко се засмя.
— Всичко е уха — съгласи се той. — О, съжалявам. Трябваше да ви запозная. Просто… е, ще ме разберете. Лора, всички, това е Чарли Ръдърфорд, а това там са Алекс и Джули Моралес. За тези, които още не са разбрали, това е Лора, майката на моите красиви деца Мат, Миранда и Джон. А това е Сил, моята неочаквана снаха.
Ето ни и нас, единайсет души в нашата слънчева стая. Преди малко Алекс Моралес беше казал, че тук е топло, но с топлината от телата ни и остатъчната миризма на риба беше станало почти непоносимо да се стои в помещението.
— На чайника му трябва известно време, за да заври — обясни мама. — Моля всички, сядайте. Миранда, донеси чашите и чаените пакетчета.
Отидох в кухнята. Момичето, чието име беше Джули, ме последва.
— Нека ти помогна — каза тя. Дадох ѝ две чаши, които да занесе.
Мама използваше чайчетата си отново и отново, но въпреки това ѝ бяха останали само шест. Сега щяхме да използваме пет от тях.
Да не би татко да очакваше да храним всички тези хора? Разбира се, той и Лиза имаха право да получат онова, с което разполагахме, но останалите бяха напълно непознати за нас. И то в четвъртък. Ако ги хранехме по начина, по който се хранехме и ние, до събота щяхме да останем без нищо.
Мисля, че видях Алекс да хвърля бърз поглед на Джули.
— Само гореща вода за сестра ми и мен — каза той и подаде една от чашите на татко.