Затаих дъх, чаках отговора на мама за всичко това. Едно беше да съм развълнувана, че татко се е прибрал, а съвсем друго за нея да посрещне бившия си съпруг, новата му жена и бебето им, както и трима непознати.
— Хващате ни в добро време — каза майка ми. — Мат и Джон прекараха последните няколко седмици край река Делауеър в риболов.
— Сериозно — учуди се татко. — Карагьозът появи ли се?
— Наловихме доста — отвърна Мат.
— Достатъчно за всички ни, поне за няколко дни — каза мама. — Разполагаме и с някои консерви. Част от правителственото подаяние. Получаваме храна в понеделник.
— Може би ще дадат и на татко — предположи Джон. — Както дадоха на Сил.
— Няма да разберем отговора на този въпрос до понеделник — каза майка ни. — Но ако нямате нищо против да ядете риба през следващите няколко дни, не виждам причина да не можете да останете тук.
— О, Лора — възкликна татко.
— С Лиза и бебето ще спите в слънчевата стая — започна мама. — Не можем да разчитаме на тока, но печката на дърва ще гори през цялото време. Така ще е най-добре за бебето. Джули, аз и Миранда можем да си делим кухнята, а Джон, Алекс и Чарли — трапезарията. С наличните матраци, спални чували и одеяла, мисля, че ще се оправим.
— Много мило от твоя страна, Лора — каза Чарли. — Ще видиш, че сме чудесни работници.
— Добре — отвърна мама. — Това е решено. Джон, вземи една торба и отиди до гаража за малко риба. Не, по-скоро много риба. Страхувам се, че ще се наложи да се храним на смени, но поне ще има вечеря за всички.
— Ядем само по два пъти на ден — отбеляза Мат.
— Шегуваш ли се? — изуми се Алекс. — Две яденета на ден? Това си е лукс.
— И за нас е така — съгласи се по-големият ми брат.
— Ще се оправим — каза мама. — Всичко ще е наред. Ще направим така, че всичко да е наред.
2 юни
Миналата вечер писах в дневника ми в килера на моята спалня, най-уединеното място, за което се сетих. Благодарение на светещите химикалки, които Джон ми даде, имах достатъчно светлина и макар да чувах как Мат и Сил си говорят в стаята си, единственият друг звук беше плачът на Гейбриъл.
Бебето плаче много.
Скрих този дневник при другите, но бях наясно, че скривалището ми щеше да бъде открито много лесно, ако някой го потърсеше. Достатъчно трудно ни беше, когато Мат доведе Сил в семейството. Чарли, Алекс и Джули бяха непознати и кой знае какви са били, преди да се случи всичко… кой знае какви бяха и сега.
Стоях си в килера и мислех за по-скришно място за дневниците ми, когато чух мама и Мат да спорят в спалнята на брат ми.
— Не могат да останат — каза Мат. — Наясно си с това.
— Виж какво ще ти кажа — започна мама. — Вече го казах на Джон, ще го кажа и на Миранда, когато останем насаме. Има само едно същество в тази къща, което е от значение, и това е бебето. То не може да оцелее без майка си. Това прави Лиза вторият най-важен човек тук. Всички ние, дори момичетата, можем да се оправим сами, ако се наложи. Сил също доказа това. Бебето обаче не може, така че трябва да се уверим, че Лиза ще се грижи за него, че ще има достатъчно храна, че ще му е сухо и топло. Ако това значи, че се налага всички тези хора да се преместят в къщата ни, така да бъде. Ако това значи, че ние ще ядем по-малко, за да има повече за Лиза, така да бъде. Никое бебе няма да умре, защото съм изяла втора консерва зелен фасул. Разбираш ли ме?
— Да — отвърна Мат. — Погледнато от тази страна, имаш право. Що се отнася до тази втора консерва със зелен фасул, как можеш да позволиш на татко да я изяде? Да не говорим за всички онези хора. Мамо, Джон и аз се потрудихме доста за рибата, с която разполагаме. Не ни е било забавно и не сме си играли игрички, особено втория път. Знаеш също толкова добре, колкото мен, че храната, която получаваме от града, не стига дори и за нас, още повече че няма да бъде вечна. Трябва да бъдем силни, когато се наложи да си тръгнем от тук. С пристигането на татко, Лиза и цялата тази армия, която доведоха със себе си, шансовете ни рязко намаляха. Какво ще стане, ако спре да вали? Ще се бием с тях за водата ли?
— Няма да ги изгоня — заяви мама. — Къщата ни не е просто междинна станция за Хал. Вие сте негови деца. Той също има права тук.
— Никакви права няма! — избухна Мат. — Изостави ни два пъти. Изостави те преди години…
— Решението беше на двама ни — възпротиви се мама.
— Той те заряза — настоя Мат. — Ти щеше да запазиш брака си, ако татко не те беше изоставил, и много добре знаеш, че е така. Миналото лято се отбиха с Лиза и след това отново си заминаха. Не им дължим нищо.