— Аз поне бих се зарадвал — каза татко. — От седмици наред се справяме само с четири. Всяка вечер перем трите и се надяваме да са изсъхнали до сутринта.
Представих си какъв би бил животът ми, ако бях заминала с татко и Лиза през миналия август. Само дето нищо не успях да си представя. Може би ако бях тръгнала с тях, мама, Мат и Джон щяха да напуснат къщата ни, преди зимата да стане люта. Може би никога вече нямаше да ги видя и щях да съм също като Лиза — с изключение на вярата, която таеше тя — нямаше да зная дали семейството ми е живо, или не. Или навярно имах нейната вяра. Поне не помнех Лиза да е била религиозна.
— Видях учебници, Миранда — каза Алекс. — Джули е в осми клас. Може ли да използваме някои от тях?
— Те са за девети клас — обявих аз, все едно имаше някакво значение. — Но разбира се, можете да ги ползвате. Джон ги заряза, поне за лятото.
— Носим Библия с нас — съобщи Лиза. — Джули може да я прочете.
Алекс ѝ се усмихна.
— Да, така е — съгласи се той. — Двамата със сестра ми четем нашия требник[7]. По-добре ще е обаче да упражнява правопис, граматика и математика. Беше много добра ученичка, когато влезе в „Холи Ейнджълс“.
Започвах да разбирам срещу какво беше изправена Лиза. Алекс ми напомняше за Мат, само дето беше сто пъти по-покровителствен. Все пак нямаха майка, която да се грижи за тях.
Какъв ли беше животът им? Как бяха успели да оцелеят без родители? Как беше успяла Сил?
Без значение колко зле се почувствах, осъзнах каква късметлийка съм. Дори сега, докато отново се намирам в студения килер и единствената светлина наоколо идва от двете светещи химикалки, разбирам, че въпреки всичко аз съм една от щастливките.
9 .
3 юни
Ако преди седмица някой ме беше попитал какво би ме накарало да се почувствам по-добре, бих казала следните три неща: 1) да науча как са татко, Лиза и бебето; 2) да срещна момче на моята възраст; 3) течаща вода.
Сега имам и трите. Предполагам, че трябва да се чувствам по-добре.
Татко и Мат пуснаха отново водата, което, с десет души и бебе в къщата, си е нещо много хубаво. Всичкият този сняг и дъжд най-накрая ни се отплатиха и звукът от казанчето в тоалетната е истинска музика за ушите ни.
Гейбриъл не е точно бебето Рейчъл, но в последно време като че ли пищи по-малко. Мама сподели, че и Джон имал много колики, но аз не помня това. Чарли се справя чудесно с най-малкия ми брат. Струва ми се, че Гейбриъл не плаче само когато го кърмят и когато Чарли му пее приспивни песнички.
Алекс може и да не е тийнейджърът на мечтите ми, но все пак е тийнейджър. Той е на осемнайсет години и ако всичко беше нормално, щеше да завършва гимназията и да се готви да влезе в „Джорджтаун“. Джули казала това на Джон, който казал на мама, която казала на Мат, който каза на мен.
Макар Алекс да не е момчето на мечтите ми, Джули определено е момичето на мечтите на Джон. Или просто брат ми е толкова жаден за някого на неговата възраст, колкото съм и аз. Той и Джули винаги сядат един до друг и си говорят, дори играят на шах. Изглежда, Алекс одобрява Джон, а мама харесва Джули. Определено мама одобрява Алекс, който става всеки път, когато майка ми се появи в стаята, и казва „моля“ и „благодаря“, и „мога ли да ти помогна“. Той е мечтата на мама за тийнейджър.
С всичкото това щастие наоколо, човек може да си помисли, че и аз съм щастлива. Или най-малкото, че няма да съм толкова обсебена от мисълта докога ще ни стигне рибата.
Само дето всички сме. Никой не го казва на глас, защото ще е грубо. Днес, вместо риба и четвърт консерва зеленчуци за всеки (освен Лиза, която получава двойни порции от всичко), ядохме риба и лъжичка зеленчуци.
Невероятно е. Никога не съм харесвала червено зеле, но сега, когато получавам само по хапка от него, е единственото нещо, за което мога да мисля. Колко е приятно. Колко е вкусно. Колко различно е от рибата.
Съвсем скоро и нея няма да я има.
Чарли яде най-малко от всички ни и честно казано, си мислех, че се промъква в гаража и краде карагьоз, докато не ни сподели историята си.
— Преди тежах сто и седемдесет килограма — започна да ни разказва над четвърт лъжица червено зеле. — На двайсет и трети май трябваше да се подложа на операция за намаляване на теглото. Вместо това бях подложен на гладна диета, в която бяха включени много ходене и каране на колело. — Мъжът се засмя. — Сега се намирам в най-добрата си форма.
— Всяко зло за добро — каза Сил и всички се вторачихме в нея. — Баба ми постоянно повтаряше това — продължи съпругата на брат ми.