— Не те засяга — отвърна той.
— Щом засяга теб, засяга и мен — възпротивих се аз. — Виж, Алекс, какво трябва да направя, за да ти докажа това?
— Съжалявам. — Алекс ме прегърна силно. Когато устните ни се допряха, почувствах, че знам всичко за него. Разбира се, имаше толкова много неща, които не знаех.
— Градът убежище — изрекох, когато се откъснах от обятията му. — Пропуските.
— Имам три от тях — отвърна момчето. — Те са за членове на семейството — съпруги, съпрузи, малки деца. Аз съм над позволената възраст.
— Но Джули не е — констатирах аз. — Карлос знаеше ли за пропуските? Когато е взел решението, че сестра ви трябва да отиде в метох?
— Казах му всичко — отвърна Алекс. — Надявах се, че може да знае къде има град убежище. Пазят ги в тайна. Карлос се опита да намери някой от тях, но не успя, затова ми каза, вместо това да отведа Джули в метоха. Джули не искаше да ходи и аз заех нейната страна. Но Карлос настоя. Трябваше да ѝ намерим безопасно място някъде, където и аз, и той щяхме да можем да я открием.
— Пропуските още ли са в теб? — попитах аз. — Пазил си ги през всичкото това време?
— Държах ги като резервен вариант — отвърна момчето. — Щях да ги заменя за Джули, ако се наложеше. След това сметнах, че мога да ги дам на сестрите в замяна на това, че ще приемат сестра ми. Така нямаше да е подаяние.
— Джули е щастливка, че те има.
— Никой не е щастливец да ме има— отвърна Алекс. — Не си ли го разбрала още?
— Аз съм — възпротивих се аз. — Аз съм щастливка.
— Миранда… — започна той, но аз го прекъснах с целувка.
3 юли
Днес татко и Мат отидоха до града, за да вземат нашата храна. Доколкото знам, това е първият път, в който разговарят, откакто заминахме за метоха.
След като тръгнаха, Алекс дойде до нас.
— Чудех се дали не искаш да претърсваме къщи — попита ме той.
Качихме се на колелата си и потеглихме. Тръгнахме в друга посока, където претърсихме две къщи, но не намерихме кой знае колко. Не че очаквахме нещо различно. Работехме мълчаливо, претърсвахме помещенията заедно, но нямаше никакъв контакт между нас.
— Миранда, мислих доста — започна Алекс.
— Мислиш прекалено много — отвърнах аз.
Той ме сграбчи. Може и аз да съм го сграбчила. Малко ми се губи този момент. Помня само, че се намирахме в прегръдките един на друг и споделяхме една дълга, груба и жадна целувка.
— Не — изрече той и се отдръпна назад. — Това не е правилно.
— Пак започна да мислиш — скастрих го аз и го придърпах към себе си за още една целувка. Той ме искаше също толкова силно, колкото го исках и аз.
— Ела с нас — каза ми Алекс. — С мен и с Джули. Ще бъдем семейство.
— Какво стана с манастира? — попитах го аз.
— Той беше една мечта. Също като града убежище. Като метоха. Но ти си истинска, Миранда. Ти и Джули, и светът, с който трябва да се справяме. Можем да го променим. Знам, че можем.
— Това искам и аз.
Алекс ме прегърна.
— Няма да съжаляваш — обеща той. — Ще намерим някой свещеник в Питсбърг и ще се оженим там. Ще намеря дом за теб и Джули, докато работя във въглищните мини. Няма да си гладна. Заклевам се, че няма да си.
— Женени? — учудих се аз. — От свещеник? Не можем ли просто да се вречем един на друг още сега?
— Не — отвърна Алекс. — Не можем да продължаваме така. Грях е. Или ще се оженим пред Бог и пред Църквата, или ще спрем точно сега.
Пресегнах се и го хванах за ръката.
— Съжалявам — изрекох аз. — Не мога да кажа „да“. Не мога да се оженя за теб и да изоставя всички, които обичам. Обичам те и те желая, но не съм готова още за това. Не мисля, че и ти го искаш, поне не наистина.
— Нямаш представа какво искам аз — отвърна Алекс.
— Кажи ми тогава — приканих го аз. — Какво искаш, Алекс? Да бъдеш с мен? Да бъдеш францисканец? Накарай ме да разбера какво желаеш.
Той не продума нищо, беше настанала такава тишина, че можех да чуя как тупти сърцето му.
— Искам да съм добър — отговори нежно Алекс. — Но не знам как.
— О, Алекс. — Прииска ми се да го прегърна, но не го сторих, защото знаех, че ще се отдръпне, ако го направя. — Никой вече не знае как.
Момчето кимна, след което се разплака, като малко дете, което беше пожелало Луната и му беше отговорено, че никога няма да я има.
4 юли
Едно време обожавах Четвърти юли. Горещо време. Фойерверки.