Алекс прочете статията за „Секстън“. След това ме целуна.
— Тръгваме утре — обяви той.
— Но утре е събота — възпротивих се аз. — Изчакай до вторник.
— Мразя да чакам. Ако чакаме прекалено дълго, Джули няма да се справи.
— Това е просто кашлица.
— Няма такова нещо като просто кашлица.
Прегърнах го и отново се целунахме.
— Идваш с нас — каза Алекс. Това не беше въпрос, а уверение, че ще го сторя.
— Виж, не знам — отвърнах аз.
— Не — възпротиви се той. — Налага се. Сега, когато всичко е наистина, когато Джули има къде да отиде, мога да започна да правя планове за нас.
— Аз не съм католичка. Не мога да сменя вярата си заради теб.
— Не те моля да го правиш — отвърна Алекс. — Не те обичам заради онова, в което вярваш. Обичам те въпреки онова, в което вярваш.
— Вярвам в семейството ми — обявих аз. — Както и ти.
Алекс кимна.
— Смятах, че пропуските са единственото ценно нещо, което притежавам. Но ти си по-ценна. Ще дам на Лиза два от пропуските, за нея и за Гейбриъл. Джули може да живее с тях в града убежище. Хал, аз и ти ще живеем навън. Чарли също, ако иска да дойде с нас. Имат нужда от работници, хора, които да отглеждат посеви, да чистят и да се грижат за града. Можем да се справим, Миранда.
Обмислих всичко, което ми говореше Алекс, доколкото можех да мисля, притисната в тялото му. Знаех си, че пътуването щеше да е тежко, но щеше да е още по-тежко, ако тръгнехме след месец, след година, когато храната свършеше и се наложеше да напуснем Хауъл. Тогава нямаше да имам и Алекс.
Ако си тръгнех сега, мама щеше да има Джон, Мат и Сил. Тя нямаше да се възпротиви да замина с татко. Дори да го направеше, нямаше да може да ме спре.
— Да — заявих аз. — О, Алекс, да.
9 юли
Беше лесно да кажа на Алекс, че ще тръгна с него. Съвсем друго нещо беше да кажа на мама обаче.
Знаех, че се налага да го сторя. Не можех просто да изчезна. Помолих Алекс да не казва на татко и Лиза до днес, но когато разберяха, щяха да дойдат да поговорим за плановете си.
Щеше да е още по-лошо, ако Джули кажеше на Джон, а той кажеше на мама, преди аз да съм го направила.
Само дето беше неделя и мама учтиво отказа на Сил да се присъедини за тяхната молитвена служба. Аз отказах също толкова учтиво. Двете с мама стояхме на прага на вратата и гледахме как Сил, Мат и Джон вървят към къщата на татко. Бях останала сама с майка ми. Нямах друг избор.
— Има нещо, което искам да ти кажа — започнах аз.
Видях как мама преценява колко лошо щеше да е то. Но не каза нищо, само ми направи знак да седна до нея.
— Алекс притежава някои документи — казах аз. — Три пропуска за град убежище.
— Какво означава град убежище? — попита мама.
— Безопасни градове, които продължават да функционират. Правителството ги е създало. Предполагам, че имат и ток. Болници, училища. В тях живеят важните хора. Хората с връзки.
— Как Алекс се е снабдил с пропуските? Да не би семейството му да има връзки?
— Какво значение има? — учудих се аз. — В крайна сметка ги притежава.
— Има огромно значение — сопна се мама. — Защото следващото нещо, което ще ми кажеш, е, че заминаваш с него и Джули и тримата ще бъдете добре и щастливи, и аз не бива да се тревожа, защото ще бъдете в град убежище, каквото и да означава това. Но ако Алекс е откраднал пропуските или нещо по-лошо, тогава искам да знам.
— Нямам представа как се е снабдил с тях — отвърнах аз. — Но го познавам добре. Никога не би ги откраднал.
— Добре — каза мама. — Някак си тези пропуски са му паднали от небето. Говорим за чудо. Защо не е отвел Джули там досега? Защо беше цялата тази работа с метоха, ако този прекрасен град убежище ги е очаквал?
— Не е знаел къде има такъв. Крият ги в тайна. Но аз намерих един от тях.
— И как го направи? — попита мама.
— Няма значение. Намерих го. Казах му къде е. Тримата ще заминем вдругиден. Ще прекараме животите си заедно. Мамо, той се отказва от всичко заради мен.
— Ти си тази, която се отказва от всичко. Отказваш се от дома си, от семейството си.
— Не — сопнах се аз, — Точно това не разбираш, мамо. Алекс ще даде двата пропуска на Лиза, за нея и за Гейбриъл. Ще остави Джули да живее при тях, а аз, татко и той ще се установим наблизо. От това се отказва, мамо. Тези пропуски са изключително ценни. Алекс може да ги замени за каквото се сети. Но онова, което желае, съм самата аз.
— Къде е този рай на земята? — попита мама. — Където ще живеете сред всичките тези болници и училища.