- Към тях предлагаме и ароматизирано гориво, ако това ви интересува - каза ми жената.
- Ще взема и трите - заявих.
- Скоро ще пуснат тока - напомни ми жената. -Или поне така чух по радиото.
- Майка ми е силно обезпокоена - отговорих. -Тази покупка просто ще я накара да се почувства по-добре.
В магазина имаха старомоден касов апарат, затова тя можеше да регистрира покупките ми. Подадох й две банкноти по петдесет долара и зачаках рестото.
Върнах се първа до колата. Стоях там, все повече се измокрях, докато накрая не се показа Джони.
- Няма опасност Хортън да умре от глад - осведоми ме той.
Беше доста трудно да намерим място във вана за всичко, което беше накупил, но доколкото можахме, пренаредихме нещата. После се появи госпожа Несбит, понесла няколко торби.
- Изупих всички свещи в магазина - каза тя. - Винаги може да се намерят свещи в магазините за подаръци.
- Госпожо Несбит, вие сте гений - възхитих й се. -Аз пък намерих газени лампи.
- И двете сме гениални - обобщи тя.
Влязохме във вана и зачакахме мама. Накрая и тя се показа, понесла саксии с разсади от зеленчуци. Нямах представа къде ще ги поберем, но се оказа лесно. Госпожа Несбит седна в скута ми и използвахме нейната седалка, за да поберем саксиите с домати и краставици, зелен боб и ягоди.
- Колкото повече отгледаме, толкова повече ще ни останат от консервираните храни - каза мама. – Добре , а сега идва ли ви наум за още нещо, от което се нуждаем, но сме забравили да купим?
-Батерии - обадих се.
За това ме подсети транзисторното радио в магазина.
-Кибрит - добави госпожа Несбит.
- Ще се намерят в кварталния магазин - каза мама - Там не се продава бензин, така че ще е доста по-спокойно.
Оказа се права. На паркинга пред магазина имаше само една кола. Мама изкупи всичките батерии, кутии кибрит и калъпи сапун. Купи дори и един кейк, както и кутия с понички.
- Просто за всеки случай, ако утре настъпи краят на света - обясни ни тя. - Днес поне ще си поживеем.
Оставихме госпожа Несбит пред къщата й, като й помогнахме да вкара вътре всичките си провизии. Не се скарахме за това, на кого точно принадлежи някоя консерва с готова супа, нито й направихме забележка, че взе повечето от свещите. Само ги струпахме вътре, така че тя сега разполагаше с обилни запаси. Внесохме и котешката храна, както и саксиите със зеленчуците. Сигурна съм, че съседката прибра една от газените лампи и част от газта.
Отне ни доста време да извадим всичко купено oт нея, но още по-дълго се оказа разтоварването на вана, когато най-после се прибрахме у дома. Мама донесе всички пазарски чанти, които успя да намери, а ние ги пълнехме и после ги вкарвахме в къщата. Струпахме всичко във всекидневната, освен поничките, които изядохме веднага, след като приключихме с разтоварването.
- По-късно ще подредя покупките - каза тя. - Благодаря ви, деца. Никога нямаше да се справя без вас.
И тогава заплака.
Това беше преди два часа. Струва ми се, че още не е спряла.
4 .
20 май
Днес нямахме училище.
Пуснаха тока около четири чaca тази сутрин. Навън още е тъмно и облачно, затова е хубаво, че можем да включим осветлението.
През последните два дни Хортън се държи като откачен. Събужда се рязко от дрямката си и по цяла нощ търчи из къщата, като скача от легло на легло. В полунощ се бе метнал в моя креват и бе замяукал - което, естествено, ме бе събудило. После бе подушил лицето ми, за да се увери, че това съм аз. Накрая и двамата се бяхме унесли в сън, но той пак ме събуди към два часа, когато отново започна да кръстосва из къщата и да мяука като пощурял. Само това ни липсваше точно сега.
Имаше имейл от Мат. Пишеше, че е добре, че всичко при него е наред, макар че токът спирал постоянно, но въпреки това учебните занимания продължавали според програмата. Описваше някакви хитри номера за вземане на изпитите при намалено осветление в залитe, но професорите заявили, че ще го имат предвид, Когато оформят крайните оценки. Все още смяташе да се върне у дома в сряда.
Мама позволи с брат ми да сърфираме по половин час в интернет. Използвах част от времето си, за да посетя фен сайта на Брандън. Във форума някой бе пуснал тема, в която всеки трябваше да напише откъде е и какви са условията при него. Много имена липсваха, като за някои от тези потребители знаех, че живеят около Ню Йорк или по Западното крайбрежие. За мен бяха изпратени четиринайсет съобщения. Дванайсет души ме питаха как съм и дали съм научила нещо за Брандън. В останалите две се интересуваха само дали зная нещо ново за него.