12 юни
Днес следобед се появи Питър и ни донесе консерва със спанак.
- Зная, че е полезен за мен - обясни той, - но всъщност не мога да го понасям.
Мама се засмя, както някога.
- Остани за вечеря - предложи му тя. - Обещавам да не ти сервирам спанак.
-Нe мога - отклони поканата мъжът. - Не биваше да напускам кабинета, но се нуждаех от малко почивка дори и само за час.
Седнахме в слънчевата стая, щастливи, че някой ни беше дошъл на гости. Но си личеше, че Питър не е спокоен.
Накрая мама го подкани:
-Ако си дошъл на домашно посещение при болен, кажи поне каква е диагнозата.
Приятелят й се засмя, но с половин уста, както напоследък и всички останали около мен.
-От нищо не сте болни - увери ни. - Само искам да ви предупредя да започнете да използвате спрей против комари. И трябва да си вземете някакви предпазни средства срещу комарите. Ако знаете някое място, където още ги продават, побързайте да си купите. Платете им колкото искат, само и само да се запасите с такива препарати.
- Защо? - попита Джони.
Не мисля, че мама, Мат или аз искахме да научим отговора на този въпрос.
- Само през последната седмица имах трима пациенти, заразени от вируса на западнонилската треска. Чух и слухове за малария. Засега се разказва само от уста на уста, но това още не означава, че не е истина.
- Та това са все болести, пренасяни от комарите -отбеляза Мат.
- Точно така - кимна Питър. - Явно комарите са щастливи, дори когато никой друг наоколо не е.
- Помня, че от миналото лято ми остана малко от cпрея против комари - замисли се мама. - Но не съм сигурна каква е трайността му.
- Не се разголвайте - посъветва ни Питър. - Когато сте навън, носете чорапи и ризи с дълги ръкави и панталони. И никакви парфюми. Ако усетите да ви полази комар, веднага го убийте.
Не се съмнявах, че съветите му са много полезни, но все още възнамерявах да ходя да плувам в езерото Милър, при това редовно. Не знаех какво ще правя, ако мама се опита да ме спре.
15 юни
През последните два дни не престана да вали, при това със силни гръмотевици. Но поне не спираха тока. Тъй като нямаше ток, нямаше какво да спират.
На сутринта го пуснаха, ала само за броени минути и тогава Джони се провикна:
- Ей, най-после ни светнаха.
Напоследък шегите ни бяха все от този сорт.
При толкова силен дъжд навън всъщност се чувствахме доста уютно в къщата. Не можехме да отидем никъде, затова си стояхме вътре и си четяхме книги или играехме на разни игри, като през цялото време се преструвахме, че никак не сме разтревожени. Все едно бяхме затрупани от преспи отвън, само дето нямаше сняг.
Но днес слънцето проби, блесна и макар слабо светещата през деня луна да изглеждаше смущаваща, слънцето все още ни носеше приятно облекчение. Нямаше висока влажност, а температурите не падаха под трийсетина градуса. Направо чудесно време.
Затова, без да казвам на мама, навлякох банския, нахлузих си джинсите, метнах и една риза отгоре и се втурнах към езерото Милър. Стигнах там към десет часа, но заварих неколцина души, излегнали се на брега, да се наслаждават на хубавото време.
Дан бе сред тях и беше страхотно да го видя. Плувахме няколко пъти заедно, като се надпреварвахме яростно (е, той спечели, ама не с много преднина), и си поиграхме на водна гоненица с още няколко от плувците.
Беше съвсем като истинска лятна ваканция.
Като излязохме от водата, се излегнахме, за да изсъхнем на слънце. Около езерото Милър беше малко блатисто и трябваше постоянно да трепем комарите, но дори и това си беше нормално, като за всяко нормално лято.
Двамата с Дан си поговорихме, докато се приличахме. Отначало се опитахме да бъбрим все за незначителни неща, но естествено, тези дни нямаше много такива теми.
- Догодина ще съм абитуриент - напомни ми той. -Ако, разбира се, догодина има училище. Ако изобщо има догодина.
- Ще има.
Поне в този момент беше невъзможно да се мисли другояче.
Дан се ухили.
- Забелязах, че не се закле, че непременно ще се учи и догодина - отбеляза момчето.
- С този мой късмет сто на сто ще се учи - въздъхнах, - а на всичко отгоре ще са валидни оценките ми от тази година.
- С родителите ми още от това лято оглеждаме колежите - сподели Дан. - Проверихме няколко, които са близо до дома на дядо и баба. Не знам дали помниш, че живеят във Флорида. - Замълча за кратко. - По-скоро живееха. Видяхме имената им в списъка.
- Съжалявам - изрекох сподавено.