Мама каза, че ако искам, през юли мога да започна с уроците по фигурно пързаляне.
Така или иначе, през август ще бъда с татко, а после, ако искам да продължа с уроците, пак ще разговаряме.
Меган обядва с приятелите си от църквата (нито един от тях не харесвам), а Сами - с гаджето си от тази седмица, така че аз се храних с част от отбора по плуване, което се оказа много по-забавно, отколкото да слушам как Меган и Сами се карат за Господ. Дан, който през следващата година ще бъде капитан на отбора, ми каза, че наистина имам добър стил в кроула и че ако поработя върху това, през следващия сезон можело да ме включат в плувната щафета.
Харесвам и Питър (доктор Елиот каза на мен и Джони да го наричаме така). Някои от мъжете, с които мама излизаше, се опитваха прекалено усилено да ни се харесат, докато Питър се държи съвсем непринудено. Но не и с мама. Когато говори с нея, пелтечи, препъва се и остава само да падне на земята. Но умее да се присмива над себе си и ни успокоява, че когато оперира някой от пациентите си, съвсем не е толкова непохватен.
Той попита дали някой от нас е чул нещо за астероида и Луната. Мама си спомняше нещо смътно; беше голяма новина, когато астрономите я обявиха за пръв път. Някакъв астероид щял да се удари в Луната, а Питър, докато карал колата, чул по радиото, че през следващата седмица явлението можело да се наблюдава през нощта. Попитах мама дали не можем да изровим отнякъде телескопа на Мат и тя каза, че би трябвало да го попитаме, но била сигурна, че той няма да има нищо против.
След като майка ми излезе, двамата с Джони дори не се скарахме заради компютъра. По телевизията от осем до девет часа даваха нещо, което исках да гледам, а пък той искаше да види предаването от девет до десет, така че всичко се уреди много добре. Във фен сайта продължава разгорещеният спор дали на Брандън ще му бъдат необходими само един, или два четворни аксела, за да спечели златен олимпийски медал.
Ще бъде жестоко, ако Брандън вземе златото. Обзалагам се, че ще има парад и всичко останало.
Вече стана единайсет, а мама още не се е прибрала. Предполагам, че с Питър се любуват на луната.
15 май
През целия уикенд се занимавах само с реферата си по английски.
Тази сутрин татко се обади.
Мат каза, че може да използваме телескопа. След две седмици щял да се прибере у дома. Закле ми се, че ще ме научи да шофирам.
Джони бе обявен за най-добър играч в прогимназията за тази седмица.
16 май
Внезапно всичко, свързано с Луната, се превърна в най-важната тема. Или пък и на учителите, като на всички нас, им бе писнало от уроците.
Бих могла да го разбера, ако имах час по астрономия. Но в час по френски? Мадам 0’Брайън ни застави през целия час да говорим единствено за la lune. Накара ни да напишем съчинение и да й го представим в петък, понеже в сряда вечерта всички сме щели да излезем навън и да наблюдаваме как астероидът ще се блъсне в Луната.
Сами заяви, че винаги валяло, когато наставала суматоха за слънчево затъмнение или метеоритен дъжд.
Но не само мадам 0’Брайън се вълнуваше от астероида. В часа по английски темата на урока беше за произхода на „лунното полукълбо“. Еди изтърси някаква шега за задните полукълба, но господин Клифърд беше толкова разпален да изяснява етимологията на думите, че дори не се ядоса. Вместо това говори за жаргонните изрази и метафорите, които са свързани с астрономията. Даде ни и домашно - поредният реферат. Трябвало да пишем на някаква тема, която да е свързана с Луната. Разбира се, и този път срокът за предаване беше петък.
Предполагам, че госпожа Хемиш е напълно уверена, че тази работа с Луната е преди всичко историческа, защото точно за това говорихме в часа по предмета. Колко хора в историята на човечеството са наблюдавали Луната, кометите и лунните затъмнения. Всъщност това ми беше по-интересно. Когато съм се заглеждала в нея, никога реално не съм се замисляла, че това е същата Луна, която са виждали Шекспир, Мария-Антоанета, Джордж Вашингтон и Клеопатра. Да не споменаваме за онези милиарди човешки същества, за които нищо не зная. Представителите на хомо сапиенс, че и неандерталците са се взирали в същата Луна, която сега виждам и аз. Тя е светила и в тяхното небе.
Разбира се, госпожа Хемиш не се задоволи само с това, да ни вдъхнови да се замислим за Луната и историята. И тя ни даде реферат за домашна работа. Може да напишем есе за астрономията в миналото и как е повлияла на някого през вековете (като например дали появяването на кометата е всявало само страх, или ги е превърнало в пророци) или съчинение за това, което ще се случи в сряда вечер.