Аз ще бъда с татко, когато Сами ще навърши шестнайсет. Имам чувството, че ако организира купон за рождения си ден, ще покани само момчета, тъй че вероятно няма значение дали ще отсъствам.
Към десет вечерта се случи нещо странно. Пишех си реферата, а мама спореше с Джони за лягането му, когато телефонът иззвъня. Никой не ни се обаждаше толкова късно и затова всички се стреснахме. Първа се добрах до апарата. Беше Мат.
- Добре ли си? - попитах го.
Мат никога не се обаждаше в толкова късен час, особено през вечерите от уикенда.
- Добре съм - увери ме той. - Просто исках да ви чуя.
Уведомих мама кой се обажда. Джони вдигна телефона от кухнята, а мама - от спалнята си. Разказахме му какво става тук (не пропуснах да му се оплача, че ни тръснаха три реферата все за Луната), а той ни осведоми за новостите при него в колежа. После с мама си поговориха за всичко, свързано с прибирането му у дома.
Беше си съвсем нормален разговор, но нещо май не беше наред. Джони пръв затвори, след него и мама, а аз убедих Мат да поговорим още минута.
- Сигурен ли си, че всичко е наред? - запитах го.
Той замълча за секунда.
- Имам странно предчувствие - рече ми накрая. -Предполагам, че е заради тази работа с Луната.
Мат винаги ми обясняваше разни неща. Мама си гледаше писането и се занимаваше с Джони. Татко беше на работа (докато живееше с нас), така че когато имах въпроси, винаги се обръщах към Мат. Не че е медиум, а може би просто защото беше с три години по-голям от мен, разполагаше с готов отговор за всеки мой въпрос.
- Нали не мислиш, че нещо ще се обърка? - поинтересувах се. - Няма вероятност този метеор да се стовари върху нас. Само ще се блъсне в Луната.
- Зная - съгласи се той. - Но утре вечер положението може донякъде да се усложни. Може да се задръстят телефонните линии, защото всички ще си звънят един на друг. Хората понякога изпадат в паника без основателна причина.
- Наистина ли смяташ, че ще се паникьосат? - попитах. - Цялата тази история май само послужи като извинение за учителите да ни натоварят с повече домашни.
Мат се засмя.
- На учителите не им е необходимо оправдание за това - рече. - Както и да е, надявах се, че тази вечер ще си у дома и ще може да си побъбрим.
- Липсваш ми - казах му. - Радвам се, че ще си дойдеш.
- Аз също - призна той. За миг замълча. - Още ли си водиш дневник?
-Да.
- Добре. Да не пропуснеш утре да запишеш впечатленията си. Вероятно ще се забавляваш, като прочетеш за всичките подробности след двайсет години.
- Явно искаш да запиша всичките ти мъдрости -пошегувах се. - За многобройните ти бъдещи биографи - додадох.
-Е, и това също - съгласи се той. - Ще се видим след няколко дни.
Като затворих, не можах да реша дали се чувствам по-добре, или по-зле след обаждането му. Ако Мат се тревожи за нещо, тревожа се и аз.
Нo може би брат ми се притесняваше само за своите реферати и изпити.
2 .
18май
Понякога - когато се подготвя да пише нова творба - мама признава, че не знае как да я започне, че финалът на книгата й е толкова ясен, че вече началото не й се струвало важно. Сега и аз се чувствам така, само че не зная какъв ще е краят, нито дори какъв край ще има това, което ни очаква тази вечер. В продължение на часове се опитвахме да се свържем с татко по стационарния и по мобилния му телефон, но вместо отговор получавахме само ускорения сигнал за заето, което означаваше, че линиите бяха претоварени. Не зная колко дълго ще продължи да му звъни майка ми и дали въобще ще успеем да разговаряме с него, преди да заспя. Ако въобще заспя тази нощ.
Днешната сутрин приличаше на всички сутрини отпреди милион години. Помня, че видях луната в небето още на разсъмване. Виждаше се само половината от лунния сърп, но затова пък съвсем ясно. Загледах се в нея и се замислих как довечера метеорът ще я удари и колко интересно ще бъде всичко.
Но докато пътувахме с автобуса до училището, не говорехме за вълнуващи неща. Сами се оплакваше от роклята си за бала - не била без презрамки, нито била прекалено къса, така че нямало да може да я носи, когато отива в някой клуб.
Меган се появи в автобуса с няколко от своите приятели от църквата и седнаха заедно. Може би са си говорили за астероида, но си мисля, че просто са се молили. Понякога го правят в автобуса или четат пасажи от Библията.
Иначе целият ден в училището премина нормално.
Помня още, че ми беше доста скучно в часа по френски.