Филипа Грегъри
Последните Тюдори
На сестра ми
Книга първа
Джейн
Брадгейт Хаус, Гроуби
Лестършир, пролетта на 1550 г.
Обичам баща си, защото зная, че никога няма да умре. Нито пък аз. Ние сме избрани от Бог и вървим по Неговите пътища, и никога не се отклоняваме от тях. Не се налага да си печелим място в Рая, като подкупваме Бог с дела или литургии. Не се налага да ядем хляб и да се преструваме, че е плът, да пием вино и да го наричаме кръв. Знаем, че това са глупости за невежите и капан за папистките глупци. Това знание е нашата гордост и слава. Ние разбираме, както все повече и повече хора напоследък: спасени сме веднъж завинаги. Не изпитваме страх, защото никога няма да умрем.
Вярно, баща ми е светски, греховно светски човек. Иска ми се да ми позволи да се преборя за душата му, но той се смее и казва: „Върви, Джейн, и пиши на нашите приятели, швейцарските реформатори. Дължа им едно писмо — можеш да го напишеш вместо мен.“
Погрешно е от негова страна да избягва разговорите по религиозни въпроси, но това е само грехът на небрежността — зная, че е предан от сърце и душа на истинската религия. Трябва също да помня, че той е мой баща и че дължа покорство на баща си и майка си — каквото и да е личното ми мнение за тях. Бог, който вижда всичко, ще бъде техен съдник. А Бог вече е видял баща ми и му е простил: баща ми е спасен чрез вярата.
Боя се, че майка ми няма да бъде спасена от огньовете на ада, а сестра ми Катрин, която е три години по-малка от мен, деветгодишно дете, почти със сигурност ще умре и никога няма да възкръсне отново. Тя е невероятно глупава. Ако бях суеверна глупачка, наистина щях да помисля, че е обладана от бесове: напълно безнадеждна е. Невръстната ми сестра, Мери, не може да надрасне първородния грях, в който е родена. Съвсем мъничка е. Красива е като миниатюрна версия на сестра ни Катрин, мъничка като кукла. Почитаемата ми майка искаше да я отпрати още като бебе, за да бъде отгледана далече от нас, и да ни спести срама, но баща ми изпитваше твърде голямо състрадание към последното си недорасло дете, и затова тя живее с нас. Не е слабоумна — справя се добре с уроците си, умно малко момиче е, — но не усеща Божията милост, не е една от избраните като баща ми и мен. Човек като нея — чието израстване е сякаш прокълнато от Сатаната — би трябвало да се стреми особено пламенно към спасение. Предполагам, че едно петгодишно дете е твърде малко, за да се отрече от света — но аз учех латински, когато бях на четири, а Нашият Господ е бил на същата възраст, на която съм аз сега, когато отишъл в Храма и проповядвал на мъдреците. Ако не усвоиш пътищата Божии още от люлката, кога ще започнеш?
Уча още от дете. Аз съм най-вероятно най-начетената млада жена в цялата страна, възпитана в реформираната религия, любимка на великата кралица и учена жена Катрин Пар. Аз съм вероятно най-изтъкнатата млада образована жена в Европа, със сигурност най-образованото момиче. Не смятам братовчедка си, принцеса Елизабет, за истински отдадена на науката, понеже мнозина са звани, а малцина — избрани.1 Горката Елизабет не показва признаци да е избрана, а заниманията ѝ с наука са много светски. Тя иска да я смятат за умна, иска да угоди на възпитателите си и да се изтъкне. Дори аз трябва да внимавам да не изпадна в греха на гордостта, макар майка ми да казва грубо, че главната ми грижа би трябвало да е да не ставам крайно смешна. Но когато ѝ обясня, че изпада в грях, тя ме хваща за ухото и заплашва да ме набие. С радост бих приела един побой в името на вярата си, точно както светицата Ан Аскю, но смятам за по-богоугодно да се извиня, да направя реверанс и да седна на масата за хранене. Освен това за вечеря има пай от круши с крем брюле, който ми е любимият.
Наистина не е лесно да бъдеш сияйна пътеводна светлина в Брадгейт. Това е светски дом, а ние сме голямо домакинство. Брадгейт е голяма постройка, тухлена къща, червена като Хамптън Корт, портата с къщата на вратаря се извисява, голяма колкото онзи дворец, и е разположена в огромната гора Чарнуд. Имаме пълно право на това кралско великолепие. Майка ми е дъщеря на принцеса Мери, която беше кралица на Франция, любимата сестра на крал Хенри VIII, следователно майка ми е една от наследниците на престола на Англия, след децата на покойния крал, моите братовчедки принцесите, Мери и Елизабет, които пък са наследници на по-малкия си брат, крал Едуард. Това ни превръща в най-видната фамилия в Англия, и ние никога не го забравяме. Държим пълна къща слуги, повече от триста, за да обслужват петима ни; притежаваме конюшня, пълна с прекрасни коне, и целия парк около къщата, и ферми и села, реки и езера в самото сърце на Англия. Имаме собствена мечка за боеве между мечки и кучета, затворена в клетка в конюшните, собствена яма за бой на мечки с кучета, собствен манеж за бой с петли. Домът ни е един от най-големите в Централна Англия; имаме голяма зала с галерия за музиканти в единия край и подиум за кралските особи в другия. Най-красивите земи в Англия са наши. Израснала съм със съзнанието, че цялата тази земя ми принадлежи, точно както ние принадлежим на Англия.