Тя надава писък:
— Баронът с белязаното лице? Грозният?
— Да.
— Но Мери е само на осем! А Артър сигурно е на двайсет!
— На седемнайсет е — казвам мрачно. — Във всеки случай Мери е твърде малка, за да се омъжва, и е прекалено дребна. Ако не порасне, как би могла да роди? Има това изкривяване на гръбнака; не мисля, не би могла да роди. Всичко е напълно объркано. Тя е твърде дребна, а ти си прекалено млада, а аз съм обещана пред Бог на Нед Сиймор. Родителите ни са дали нашата дума. Не виждам как някоя от тези сватби може да се състои. Не вярвам, че това може да е Божията воля. Трябва да се съюзиш с мен и да възразиш.
— Не и аз! — възкликва тя енергично. — Няма да се противопоставя на почитаемата ни майка. Ако господин Носльо може да е с мен, ще застана зад теб, докато спориш, но не мога да се изправя срещу нея сама.
— За да не те омъжат за непознат? За да не те омъжат, докато си още дете? — възкликвам.
— О, мога да се омъжа за Хърбърт — уверява ме тя. — Не съм твърде малка. Това може да стане. Не възразявам. Вие, останалите, можете да откажете, ако искате, но аз искам да се омъжа.
— Никоя от нас не може да се омъжи за никого — заявявам.
Настъпва мълчание: Катрин се нацупва.
— О, Джейн, не разваляй всичко! О, моля те, недей! — тя стисва ръцете ми, а птицата изчуруликва насърчително.
— Ще се помоля за това. Трябва да се вслушам в Бог.
— Но ако Бог се съгласи с теб? — проплаква тя. — Кога изобщо Той иска нещо хубаво за нас?
— Тогава ще трябва да кажа на баща ни, че имам съмнения.
Той не ме приема насаме: това само по себе си ме предупреждава, че няма да благоволи да ме изслуша. Бои се от красноречието ми.
— О, за Бога, не ѝ позволявайте да говори до безкрайност — казва винаги майка ми.
Влизам в кралската зала за аудиенции като Даниил, влизащ при лъвовете.4 Крал Едуард не е в двора си. Той е зад затворените врати на малката си приемна, а може дори да се е оттеглил в стаята отзад — негов кабинет и спалня. Тук, навън, дворът се занимава с делата си, сякаш не се е случило нищо лошо. Маркизът на Нортхамптън, Уилям Пар, и съпругата му, Елизабет, ми кимват с особена усмивка, сякаш знаят всичко за всичко — и вероятно е така. Забързано правя малък реверанс и изпитвам още по-голямо смущение.
Майка ми и баща ми играят карти със сър Уилям Кавъндиш и съпругата му, Елизабет, добрата приятелка на майка ми, нашата леля Бес. Масата е в прозоречната ниша, така че разполагат с известно уединение в оживената стая. Родителите ми вдигат погледи, когато влизам през тълпата от хора. Забелязвам, че хората ми правят път. Новината за годежа ми със сина на най-видната личност в кралския съвет сигурно вече се е разнесла, а с нея е нараснала и важността ми. Всички показват уважение към семейство Дъдли. Те може и да са нови в двора, но явно притежават умението да завземат властта и да я задържат.
— Двойка — казва майка ми, сваляйки една карта, и прави разсеян жест на благословия над главата ми със свободната си ръка, докато ѝ правя реверанс.
Леля Бес ми отправя топла усмивка. Аз съм ѝ любимка и тя разбира, че една млада жена трябва да намери сама пътя си в света, водейки се от собствените си светлини.
— Имам дама — казва баща ми, като разкрива картите си.
Майка ми се засмива.
— А навярно и те се броят, в крайна сметка — тя се обръща към мен, много мило: — Какво има, Джейн? Да поиграеш ли идваш? Огърлицата си ли ще заложиш?
— Не я дразнете — намесва се баща ми припряно, когато отварям уста да се отрека от греха на комарджийството. — Какво има, дете, какво искаш?
— Бих искала да говоря с вас — поглеждам майка си. — Насаме.
— Можеш да говориш тук — заявява тя. — Приближи се.
Сър Уилям и съпругата му тактично се изправят и застават малко встрани: нейна светлост — все още с картите в ръка, за да може да се върне към греховната игра без миг забавяне. Баща ми прави знак на музикантите да засвирят и половин дузина дами се подреждат за танц. Мъжете веднага се покланят и се присъединяват към тях, и в шума на танца никой не ме чува, когато казвам:
— Почитаеми татко, почитаема майко, смятам, че не мога да се сгодя за Гилдфорд Дъдли. Помолих се на Бог за напътствия и съм сигурна в това.
— Защо не, за Бога? — пита майка ми. Вниманието ѝ дотолкова не се е отклонило от играта, че продължава да си гледа картите и плъзва няколко крони през масата към купчината в средата, само отчасти съсредоточена върху думите ми.
Лейди Бес поклаща глава, сякаш мисли, че е редно майка ми да ми обърне внимание.
4
Пророк Даниил е четвъртият от „големите“ пророци (Исаия, Йеремия, Йезекиил, Даниил). След като бил хвърлен на лъвовете от цар Дарий, той оцелява по Божие чудо. — Б.пр.