— Обвързана съм с предишен брачен договор — казвам твърдо.
Баща ми хвърля поглед нагоре към бледото ми лице.
— Не, не си.
— Мисля, че съм — казвам. — Всички казахме, че ще се омъжа за Нед Сиймор. Дадохме устно обещание.
— Няма нищо писмено — отбелязва майка ми. На баща ми казва: — Вдигам залога с една крона. Казах ви, че ще се държи така.
— Една дума е толкова обвързваща, колкото и едно писмо — говоря на баща си, чиято дума, като на реформиран християнин, трябва да бъде равна на клетва. — Сключихме споразумение. Вие сключихте споразумение. Нед разговаря с мен, както заръча баща му. Дадох съгласието си.
— Обеща ли? — пита майка ми, внезапно заинтригувана. — Даде ли дума? Каза ли „Да“?
— Казах „напълно“.
Тя се разсмива високо, а баща ми става от масата, улавя ръката ми, пъха я в сгъвката на лакътя си и ме отвежда от майка ми и от танцуващите.
— Слушай сега — казва кротко. — Говореше се за годеж и ние се съгласихме, че той може да се състои. Но всички знаеха, че той зависи от завръщането на Сиймор на власт. Всяко от моите момичета ще се омъжи единствено в полза за семейството.
— А сега всичко се промени. Сиймор е мъртъв, съпругата му — все още затворена за измяна, а синът му изгуби наследството си. Няма полза от каквато и да е връзка с тях. Вие сте умно момиче, сама виждате, че тук всичко е в ръцете да Джон Дъдли. Кралят няма да доживее до старост. Тъжно е, но трябва де приемем този факт. Той ще остави трона си на онази своя братовчедка от реформираната вяра, която роди син, за да заеме мястото му. Една от вас ще роди син, и ще бъде кралица регент, докато нейното момче навърши пълнолетие, а после момчето ще се възкачи на трона. Разбирате ли?
— Ами Елизабет? — питам, макар че ми е неприятно да я предлагам. — Тя изповядва реформираната религия. И е следващата поред близка роднина.
— Не и тя. Няма планове за нейната женитба, а и със сигурност не биха ѝ позволили да си избере съпруг сама, не и след историята с Томас Сиймор. Тя, струва ми се, показа на всички ни, че далеч не е благоразумна девица — баща ми си позволява да се подсмихне леко. — Искаме момче за Тюдорите: едно момиче не ни върши работа. Кралят — Бог да го благослови — се надява да живее достатъчно дълго, за да види наследника си, кръстен в реформирана църква. Не очаквахме това, не се подготвихме за това, но той не е добре и иска въпросът да бъде уреден сега. Ти можеш да направиш това за него. Ще бъде богоугодно дело да успокоиш тревожната му съвест. Омъжи се за Гилдфорд Дъдли, родете дете и кралят ще знае, че има във ваше лице двама млади хора възпитани в лоното на реформираната църква с двама опитни бащи, които да ги съветват, и момче в люлката което да се възкачи след него на трона. Разбираш ли?
— Нима е толкова зле? — не мога да повярвам.
— Така или иначе държи да знае кой ще го наследи, ако умре, преди да успее да се ожени и да се сдобие със собствен син.
— Бебето ще бъде негов наследник?
— Ако няма собствен син.
Това ми се струва като далечна перспектива.
— Но аз дадох дума — казвам. — Вие дадохте вашата. На Нед Сиймор.
— Забрави — съветва ме той кратко. — Едуард Сиймор е мъртъв, а неговото момче Нед е поверено на настойник, който ще постъпи с него така, както намери за уместно. Нито дума повече за това. Трябва да бъдеш покорна дъщеря, Джейн, или ще бъдеш заставена да се покориш.
Майка ми, отегчена от чакане, пристъпва и идва до него.
Събирам смелост.
— Моля, простете ми — казвам на двамата. — Но се помолих на Бог да ми даде напътствия по този въпрос, и смятам, че не мога да се омъжа за никого, без да бъда освободена от обещанието си към бившия граф на Хартфорд. Дадох ви думата си, а вие дадохте вашата на семейство Сиймор. Нямаше обети, но Бог вижда и чува всичко. Не мога просто да се престоря, че никога не съм изричала обещание — почти докарана до сълзи от собствената си дързост, отмествам поглед от колебливия си обичен баща към майка си, чието лице е твърдо и сурово като кремък.
— Не можеш да ни откажеш — заявява майка ми, — защото сме твои родители и ще те принудим.
Дърам Хаус
Лондон, май 1553 г.
Тя е права, разбира се. И сякаш за да подчертая важността на семейство Дъдли, аз трябва да отседна в големия им лондонски дворец, Дърам Хаус, където ще се състои и сватбата ми. Ще бъде обща сватба, ще има три булки: аз, сестра ми Катрин и момичето на Дъдли, Катрин, която се омъжва за Хенри Хейстингс, осемнайсетгодишния син на графа на Хънтингдън. Малката ми сестра Мери ще бъде публично сгодена, но сватбата ѝ и споделянето на легло ще почакат, докато стане по-голяма. Всички изглеждат много доволни от това, макар че сигурно виждат, както виждам и аз, че така изтъкнатите мъже на Англия подписват сключването на съюз с кръвта на децата си. Питам се дали съм единствената, която се моли на Бог да ми каже защо тези трима мъже имат такава нужда да бъдат така сигурни един в друг. Каква опасност мислят, че ги застрашава, ако не се обвържат взаимно с брак? Защо трябва шестимата да се женим веднага, на една и съща церемония? Сестра ми Катрин мисли, че това ще ѝ е от полза, тъй като е несъмнено най-красивата от нас, трите булки. Това е единствената ѝ тревога.