Всекидневно пристигат дрехи от кралския гардероб, дават ни назаем накити от кралската съкровищница, подаряват ни скъпоценни камъни. Моят братовчед, кралят, е твърде болен, за да присъства на сватбата, но ни изпраща топове плат: черно-сребрист тънък плат, украсен с бродирани рози, тънък бял и пурпурен плат, златен и сребърен брокат, украса за шапчицата ми от тринайсет плоски диаманта, седемнайсет големи перли, златен колан. Арената за турнири е белосана и окичена със знамена: ще има турнир. Всеки в Лондон, който има поне рицарско звание, ще присъства на пищната вечеря, която готвачите приготвят цели дни предварително. Ще има дузини блюда, от шадравана в централния вътрешен двор ще се лее вино, стотици ще седнат на вечеря, пременени в най-хубавите си дрехи, и ще изядат десетки блюда, а хиляди ще ги гледат. Аз ще бъда в центъра на вниманието: наследница на Тюдорите, облечена богато като принцеса, омъжваща се за едно от момчетата на Дъдли.
— Това е истински рай — казва Катрин, като вдига шал от виолетова коприна към поруменялото си лице.
— Не, не е — казвам ѝ. — И е ерес да говориш така.
— По-хубаво е от Великден — казва Мери: говорът ѝ е неясен заради сладкиша, който тъпче в устата си.
— Това няма нищо общо с теб — казвам. — Ти ще бъдеш сгодена, но няма да се омъжваш. Няма оправдание за лакомията; и се изправи.
Тя послушно изправя гръб, а Катрин се върти, увита в сребърен брокат, докато чакаме шивачките. Отговорникът за кралския гардероб е изпратил още големи топове кадифе и коприна, и Катрин вече е метнала на главата си като воал парче скъпа дантела.
— Няма оправдание и за суетата — казвам кисело.
— Вече съм наполовина влюбена в него — бъбри оживено Катрин. — Вчера дойде да ми поднесе златна верижка, а като си тръгваше, ми стисна ръката. Какво според теб е имал предвид?
— Майка също ми стисна ръката — казвам, показвайки ѝ синините по китките си. — И тя ми казва, че това е любов.
— Това е майчина любов — заявява Катрин.
Мери поглежда сериозно синините. Майка ни, бавачката ни, гувернантките ни и баща ни са били всяка от нас, по едно или друго време. Възпитателят ми Джон Ейлмър единствен сред хората, които имат власт над мен, никога не е прибягвал до пръчката. Казвам му, че точно затова обичам да уча.
— Това е най-доброто, което би могло да ни се случи — Мери повтаря като папагал, каквото са ѝ казали. — Това ни осигурява място сред наследниците на трона.
— Едва ли е най-доброто за теб — казвам ѝ. — Ти не можеш да родиш краля на Англия.
Тя поруменява леко и казва:
— Аз съм момиче като всяко друго. Сърцето ми е голямо колкото твоето, и не се съмнявам, че ще стана висока.
Упоритият кураж на Мери винаги ме кара да се разтапям. Протягам ръце към нея и се прегръщаме.
— Във всеки случай не можем да покажем непослушание пред тях — казвам над светлокосата ѝ глава.
— Не го ли обичаш? Поне мъничко? — прошепва Катрин.
— Ще го обикна когато се оженим — казвам студено. — Тогава ще трябва да го обичам, защото ще съм обещала така пред Бог.
Сестрите ми са разочаровани от сватбената литургия: надявали са се, че ще бъде на латински, изпълнена с церемониалност и неразбираеми обети, с музика и ек на фанфари, удавена в знаци на кралска власт, пропита със светена вода и задушлива от тамян. Вместо това тя се отличава със семплата правдивост на моята религия и дълбоко се радвам, че Дъдли са благочестиво семейство, обърнало се към реформираната религия, веднага щом кралят даде на своя народ Библията и проповедниците разпространиха словото. Чистотата на нашата сватба е жив укор към папистката принцеса Мери, която многозначително не присъства — нито на церемонията, нито на последвалите двудневни разточителни празненства. Братовчедка ни Маргарет Дъглас също не е поканена. Тя е в Шотландия, гостува на онзи незначителен човек, когото нарича свой баща. Тъй като Джон Дъдли лично ѝ даде писмено разрешение да напусне кралството, предполагам, че е искал тя да му се махне от пътя.
Въпреки заявените си желания, не съм облечена скромно, както следва да се облича една протестантка. Нося рокля в кралско пурпурно, а над нея — връхна дреха от златен брокат, обшита с диаманти и перли. Разпускат кестенявата ми коса по раменете и тя се спуска надолу до кръста ми. За последен път ще я нося пусната, като девица. Аз съм несъмнено най-бляскавата булка, а Катрин, със златистата си коса и с роклята си от сребърен брокат е несъмнено най-прекрасната. Но не ѝ завиждам за радостта ѝ от роклята и външността ѝ. Ако имаше някакъв разум, щеше да знае, че това е просто светска показност. Има танци и турнирни двубои, две театрални трупи, едната — от мъже, другата — от жени, всякакви артисти и музиканти. Семейство Дъдли канят цялото, си домакинство да присъства и разтварят широко портите на голямата си къща, така че всички в Лондон могат да дойдат и да видят нашето великолепие. Всичко това продължава цяла вечност и е помрачено само от неприятност с храната. Някое ястие е било развалено и в резултат на много гости им призлява и повръщат, а други изпразват неконтролируемо червата си. Мнозина, които са преяли и препили в първия ден, са принудени да изпратят извиненията си и да не дойдат през втория. Лейди Дъдли, моята новоизлюпена свекърва е напълно покрусена че е трябвало да прекара половината ден, пъшкайки в покоите си заради разбунтуваните си вътрешности. Не мисля, че това е било поличба, понеже Бог говори чрез Своето Свещено Слово — а не чрез звезди, епидемии от потна болест или урагани. Но наистина приемам като силен укор към майка ми и баща ми това, че сватбата ми кара стомасите на гостите да се преобръщат — точно както отвращава мен.