Ние сме разнородна група. Годеникът на недораслата ми сестра Мери, Артър Грей от Уилтън, се извисява над нея. Той вече е млад мъж и смята себе си за компаньон и приятел на баща си. Прекалено стар е, за да бъде другар в игрите на Мери; тя е прекалено малка, за да му бъде съпруга. Разбира се, тя е прекалено дребна, за да се омъжи и да сподели легло, и мисля, че никога няма да може да легне с мъж и да роди дете, с изкривения си по рождение гръбнак. Разбира се, Артър Грей сигурно тайно я презира. Благодаря на Бог, че ще живеят отделно един от друг няколко години и че тя ще остане у дома с майка ни. Предполагам, че ще уредят разтрогването на брака, преди да ѝ се наложи да отиде при съпруга си.
Новата ми зълва, Катрин Дъдли, е суетно създание. Дали са я на Хенри Хейстингс, високообразован учен и придворен. Той гледа как малката му невеста щъка насам-натам, с търпелива усмивка, която скоро ще излинее. Съпругът на сестра ми Катрин, Хенри лорд Хърбърт, младият син на графа на Пемброук, не казва нито дума на никого през целите два дни. Блед е като смъртник и му е толкова зле, че едва може да стои. Казват, че го извлекли от смъртното му ложе, макар да се кълнял, че не може да отиде до олтара. Едва петнайсетгодишен е. Надявам се да не направи сестра ми вдовица, преди да е станала съпруга. Със сигурност не могат да консумират брака, докато тя е толкова млада, а той е толкова болен, затова ѝ е спестено изпитанието, което натрапват на мен. Тези три съюза, които не могат да бъдат консумирани, само ме карат да се чувствам по-зле. Аз съм единственото момиче, което трябва да бъде както булка, така и съпруга, както на думи, така и на дело.
— Не разбирам защо правиш такава мрачна физиономия — казва Катрин, моята лекомислена сестра. — Знаеше, че ако се омъжиш, бракът ще трябва да е истински и напълно консумиран. За мен щеше да е съвсем същото, ако той не беше болен…
— И за мен — казва Мери.
— За теб не би било същото — казвам на Мери.
— Не виждам защо не — заявява тя упорито.
Прекалено изтощена съм, за да споря с нея.
— Ти си твърде млада — казвам на Катрин.
— Не, не съм — казва тя. — А във всеки случай ти със сигурност не си — тя подръпва леко воала, който нося върху косата си, за да покажа, че вече съм омъжена жена. — Хайде, ти ще си първата, която ще отиде в брачните си покои. Късметлийка.
Чувствам се нечестно принудена, когато майка ми, новоизлюпената ми свекърва и всичките им дами се появяват на вратата, а после идват с мен до булчинските покои, гледат как дамите ми ме събличат, а после рязко ме оставят с моя жених.
Не че е неприятен, нищо подобно. Той е красив млад мъж, светлокож и светлокос, с приятно, открито лице и яркосини очи. Доста по-висок е от мен. Темето ми не стига дори до рамото му, и трябва да изпружа врат, за да погледна нагоре към него, но въпреки високия си ръст има бързи крака — казват, че е добър танцьор — и язди, ловува, участва в турнирни двубои, точно както подобава. Отгледан е в благочестиво домакинство и е начетен. Ако не бяхме женени, не бих могла да кажа нищо против него, освен че търси мнението на майка си за абсолютно всяко нещо. Като някакво голямо бебе, поглежда към нея дори преди да си отвори устата, преди да седне или да се изправи.