В този период на тишина и спокойствие избирам да прочета всичко, каквото намеря, за джуджетата, тъй като мисля, че сестра ми Мери не е просто с тънки и крехки като на птиче кости, или с по-малко от нормалното тегло, или расте бавно — баща ми е използвал всички тези оправдания, за да я задържи у дома. Боя се, че тя може никога да не стане по-едра или по-висока, и се питам каква ли е причината за подобно нещо. Не научавам почти нищо от гръцките философи, но в древен Египет е имало богове-джуджета и някои джуджета-придворни с високо потекло. Пиша, за да разкажа подробно на Мери за това, но не коментирам поведението на джуджетата в римските императорски дворове. Не е подходящо млада жена, която е дъщеря на наследница на трона, да узнава такива неща. Всъщност, изненадана съм изобщо да го намеря в библиотеката на Катрин Пар.
Живея тук почти сама, ако не се броят дамите ми. Гилдфорд идва на кон през ден да ме види, съобщава ми новините, които са му известни — а те никога не са кой знае колко — и после се връща в двора, където продължават себичното си бдение над горкия ми братовчед, умиращия крал. Понякога Гилдфорд се храни заедно с нас, но обикновено вечеря с родителите си и спи в тяхната къща. Дамите ми ме питат дали ми липсва — такъв красив съпруг, при това сме женени отскоро — а аз им се усмихвам леко и казвам „не особено“. Никога не казвам, че е огромно облекчение да съм свободна от тежкото му присъствие в леглото ми, когато се поти под дебелите завивки, а неговата страна от леглото увисва надолу под тежестта му. Той е длъжен да ме посещава, точно както аз съм длъжна да го търпя: по закона на Църквата и по нареждане на родителите си ние сме длъжни да лягаме заедно; но не мога да си представя защо една жена би правила това за удоволствие или дори би го търсила.
Но все пак си спомням, че кралица Катрин беше най-щастлива в сутрините, когато Томас Сиймор излизаше бос от покоите ѝ. Знам, че майка ми се наслаждава на времето си с баща ми, а лейди Дъдли очевидно е абсурдно отдадена на свекър ми. Навярно това е нещо, с което ще свикна, когато стана по-висока и по-силна. Навярно, понеже това е плътско удоволствие, трябва да имаш много плът, за да изпиташ насладата. Ако не ми призляваше така и не бях така трескава, навярно щеше да е по-добре. Но не мога да си представя да бъда толкова охранена и здрава, че да копнея за неумелите тласъци на Гилдфорд или да се кикотя, когато ме плесне по задника.
Това е единственият път, в който откривам, че книгите ми ме предават. Има някои гръцки писания за зачеването на деца, но в тях се говори все за фазите на луната. Има някои ужасяващи рисунки, изобразяващи как разрязват тялото на мъртва майка, за да извадят бебето, и много теология за това, как девица заченала нашия Господ от Светия дух — а има и някои задълбочени автори, които оспорват вероятността на това. Но изглежда, че никой не е писал нищо за истинска жена. Сякаш аз и представителките на моя пол съществуваме единствено като символ. В книгите не се казва нищо за странната смесица от болка и срам, която Гилдфорд и аз понасяме заедно, неловко и без нито дума. Там не пише нищо за това как от болезненото съвкупяване се създава бебе. Не мисля, че някой е съвсем наясно, а, разбира се, не мога да попитам.
Гилдфорд говори с мен на сутринта: казва ми, че болестта на краля е оповестена пред парламента и в църквите се молят за оздравяването му. Принцеса Мери и принцеса Елизабет са поканени в двора, и двете чакат новини в домовете си в провинцията.
— Ще дойдат ли? — питам.
— Не знам — казва той. — Баща ми сигурно знае.
— Какво ще стане? — питам го.
— Не знам. Баща ми сигурно знае.
— Не можеш ли да го попиташ?
Той прави странна, леко смръщена гримаса:
— Не. Ти питаш ли баща си какви са плановете му?
Поклащам глава.
— Той говори с Джон, Амброуз или Робърт — Гилдфорд изрежда имената на по-големите си братя. — Говорят помежду си, знаят какво става. Но те са много по-големи от мен; били са в двора и са участвали в битки. Могат да го съветват, той ги слуша. Аз съм само… — млъква, без да довърши.
— Какво си?
— Стръв за улавянето ти — казва той, със суров тон, сякаш иска да обиди и двама ни. — Тлъста муха за глупава пъстърва.