Един ден, когато се разхождам в градината и се възхищавам на ярките цветове в дърветата на парка и вихрушката от златисти листа около краката си, виждам бяло квадратче на пътеката пред мен. Вдигам го в миг и го разгъвам.
Приятелите ви ще се застъпят за вас и сестра ви. Никоя от вас не е забравена. Англия знае кои са нейните наследници.
Пъхвам го в джоба си, а когато се връщам в стаята си, го изгарям в празната решетка на огнището и разбърквам пепелта с ръжен. Откривам, че се усмихвам. Навярно скоро ще мога да прекося стая, по-широка от три метра и половина. Ще се разхождам в градина и ще излизам през градинската порта. Навярно следващата пролет ще чуя носеща късмет кукувица в Брадгейт Парк.
Неохотният ми домакин идва при мен в малката ми стая. Носи бричове и ботуши за езда, топла наметка, преметната през ръката му, шапка в ръка: този път не е смутен, а грейнал в широка усмивка. Покланя ми се ниско, докато аз седя на единствения си стол пред отворения прозорец. Веднага заставам нащрек като елен, който души въздуха за миризмата на ловни хрътки. Какво става сега?
— Виждате, заминавам. Отивам в Лондон — казва той.
Кимвам, запазвайки спокойно и заинтригувано изражение, докато мислите ми бушуват като вихър.
— Моля ви да останете кротко и спокойно в къщата ми, докато ме няма — казва той. — Ако се възползвате от отсъствието ми, за да се опитате да си тръгнете, недоволството на кралицата ще се стовари много тежко върху мен и върху съпругата ми. Не смея да се сблъскам с него. Разбирате.
— Нямам къде и при кого да отида, и не бих изложила вас или сестра си на подобна неприятност — обещавам му. — Не се съмнявам, че кралицата ще накаже сестра ми и племенниците ми, ако избягам.
Той се покланя отново.
— Освен това се надявам да се върна с добри новини за вас и лейди Хартфорд, вашата царствена сестра — казва.
Забелязвам, че когато говори за Катрин, упоменава кралския ѝ сан и титлата, получена чрез брака ѝ.
— О, нима?
Той хвърля поглед зад гърба си, за да се увери, че никой не се мярка край отворената врата. Затварям прозореца и се обръщам към него. Изведнъж се превръщаме в съзаклятници, които се пазят да не бъдат подслушани от шпиони.
— Викат ме в парламента — казва той. — Ще настояваме кралицата да посочи наследника си. Единствено парламентът може да вдигне данъците според нейното желание, следователно можем да поставяме условия. Като никога всички сме единодушни, съветниците от двора не пораждат разделение между нас, и сме единни с Камарата на лордовете. Ще настояваме тя да посочи наследника си, и това да бъде да бъде лейди Хартфорд и после нейният син.
Идва ми да подскоча и да плесна с ръце, но седя като принцеса, каквато съм, и накланям глава.
— Радвам се да го чуя — е всичко, което казвам.
— Надявам се, че когато бъдете освободена — казва „когато“, не казва „ако“ — ще кажете на сестра си, лейди Хартфорд, че съм ви бил толкова добър домакин, колкото ми е било позволено да бъда.
— Ще ѝ кажа това — обещавам. — И ще ѝ кажа, че сте отишли в Лондон, когато са ви повикали и че не сте щадили усилия да се присъедините към другите, за да убедите кралицата да посочи сестра ми за своя наследница.
Той се покланя ниско като на член от кралското семейство.
— Освен това — добавям — ще ви бъда много задължена, ако посетите господин Томас Кийс в затвора „Флийт“ и поискате да бъде освободен.
— Ще повдигна въпроса пред останалите членове на парламента — обещава той. — Разбира се, никой не бива да бъде задържан без обвинение. — Чака, в случай че имам още указания. — Да се застъпя ли за вас пред някого от двора?
Усмихвам му се. Няма да назова приятелите си или малкото си сродници. Няма да улича никого.
— Нека всичко се върши открито — казвам. — Застъпете се за мен и сестра ми пред всички.
В отсъствието на моя пазач ми позволяват да се разхождам и да седя в градината. Уча и пиша, чета Библията си и рисувам. Дори се опитвам да нарисувам няколко фрески по стените на стаята си, спомняйки си буквите, издълбани от момчетата Дъдли в издадената част на каменната стена около комина в Тауър преди толкова много време. Мисля си, че ако двете с Катрин бъдем освободени и тя бъде посочена за наследница и ни върнат у дома, тогава на тази дълга болезнена история на семейна нелоялност и загуба на любов ще се сложи край и невинните деца ще бъдат освободени. Мисля си за малките си племенници и се моля двамата да израснат в прекрасната къща на баща си, под грижите на двамата си родители, знаейки, че са законни наследници на престола, сигурни, че ще заемат мястото си. Мисля си, че Катрин ще бъде добра кралица на Англия: няма да узурпира правомощия, нито ще си служи с шпиони и изтезания, за да постигне целите си. Момчето ѝ, което е неин наследник, ще бъде достоен протестантски крал, крал от родовете Сиймор и Тюдор като клетия ми братовчед крал Едуард.