Кралицата ще стане кръстница на принц Джеймс Шотландски.
Това е всичко, но то е краят на надеждата ми. Елизабет наруши клетвата си пред парламента и пред своите лордове. Предпочете Мери пред Катрин, папистка пред протестантка. Смята, че е видяла възможност, размахана пред нея от Мери, която може и да е на смъртно легло, но въпреки това има повече ум в студеното си малко пръстче, отколкото Елизабет в цялото си безкрайно лукавство. Кралица Мери предложи бебето си като стръв и Елизабет скочи в капана. В надеждата си, че Мери умира, тя ще приеме останалото без майка момче като свое. Той ще бъде неин осиновен син и следващият крал на Англия.
Изпращам на Катрин коледно писмо, но нямам какво да ѝ подаря. В отговор тя ми пише и прилага в писмото верижка от златни брънки.
Имам това, както имам и толкова многобройни малки подаръци, от съпруга си, който ми изпраща любовта си под формата на писма и дарове. Нашето момченце Томас е добре и расте. Най-големият ни син Теди е с баба си в Хануърт и тя пише на Нед, че е здрав и силен и е щастливо, безгрижно дете. Всички се молим за своята и твоята свобода. Настанена съм при добри хора, които правят каквото могат, за да ме утешават, докато навлизам в поредната, шеста за мен, година в плен. Уморена и тъжна съм от това пленничество, но вярвам, че догодина, навярно през новата година, ще бъдем помилвани и освободени. Научих, че кралицата на Шотландия и нашата добра кралица ще сключат споразумение, което ще превърне теб и мен в техни поданици и предани братовчедки. Копнея да те видя, сестро. Сбогом.
Препрочитам писмото отново и отново, докато го запечатвам в паметта си, а после го изгарям в малкото огнище в стаята си. Слагам на врата си нейната златна верижка и си мисля, че този дребен предмет идва от жена, която има права над съкровищницата на Англия.
Това не е единственият ми коледен подарък. Моите домакини ми подаряват няколко панделки, а прислужницата ми поръбва една от фустите ми с красива дантела. Подарявам на лейди Хотри скица на градината, каквато я виждам от прозореца си. Ако можех да видя повече, щях да нарисувам повече, но дори гледката ми е ограничена.
Чекърс
Бъкингамшир, пролетта на 1567 г.
Лорд Дарнли, онзи буен и жесток син на моята братовчедка Маргарет Дъглас, е мъртъв. Момчето, от което всички смятаха, че няма да излезе нещо добро, свърши по ужасен начин, голо и удушено в градината, къщата му — в руини зад него. Някой — а всички твърдят, че това е дело на протестантските лордове — взривил къщата му, Кърк о’Фийлд, с барут, и го заловил, когато бягал. Не беше писано този младеж да умре в леглото си — убиец, заплашил собствения си нероден син и съпругата си, покварено дете, разглезено от амбицията на майка си, — но все пак всички са потресени, че е загинал от такава ужасна смърт, и ужасени от мисълта какво означава това за кралицата на шотландците, едва съвзела се от болестта си, а сега подозирана от мнозина, че е убила съпруга си.
Елизабет, едва прикриваща насладата си от нещастието, взривило съглашението между нея и кралицата на шотландците, точно както къщата Кърк о’Фийлд е унищожена от взрив, сега е преизпълнена с жалост към сломената майка на коварното момче. Нашата братовчедка лейди Маргарет Дъглас е освободена от Тауър и ѝ е позволено да отседне при Томас Саквил в Саквил Плейс. Малкият ѝ син Чарлс се присъединява към нея, за да я утешава в ужасната ѝ загуба. Смъртта на нейния сифилистичен син-убиец някак оправдава собствената ѝ измяна. Лейди Маргарет е освободена: Катрин и аз, които не сме виновни в нищо, оставаме затворници. Елизабет не може да мисли за нищо друго, освен как да отговори на нашата братовчедка кралица Мери.
Докато обзетите от ярост шотландски проповедници заявяват, че никоя жена не може да властва, Елизабет е подтикната да подкрепи братовчедка си. Но не може да го направи искрено. Обнародва съвети към шотландската кралица, като изтъква контраста между самата себе си — обреклата се на безбрачие кралица — и скандалната, току-що овдовяла, два пъти омъжвана кралица. Препис от това писмо дори стига до мен в Чекърс, и аз го прочитам, удивена, че кралицата нарича себе си предана братовчедка и приятелка, казва, че съжалява повече за опасността, която застрашава Мери, отколкото за смъртта на Дарнли, и че Мери трябва по-скоро да съхрани честта си, отколкото да гледа снизходително онези, които са ѝ направили услугата да убият съпруга ѝ, „както казват повечето хора“.